Джаки Колинс - Шансове

Двамата с Боби седяха в офиса му, пиеха кафе и напрегнато очакваха телефонното обаждане, с което да им съобщят, че всичко е готово.

— Майната му, братле! — възкликна Боби. — Знам, че тия две години къртовско бачкане по случая бяха трудно, но днес вече ми писна да чакам само за да видя физиономията на този мръсник.

Стивън кимна.

— Разкажи ми за това.

— Стига бе! Искаш ли още кафе?

Стивън поклати глава и се прозя.

— Колко време отнема проверката на един номер на кола?

— Около пет минути. Имам приятел в пътната полиция. Казвай номера!

Стивън му издиктува номера на мерцедеса на Лъки от късчето хартия, върху което го беше написал.

— Ако искаш да ме видиш в действие, сега ще ти демонстрирам — пошегува се Боби и вдигна слушалката.

След пет минути знаеше фирмата, на чието име се водеше колата.

— Кого издирваш? — полюбопитства Боби.

— Просто… някого — смутено измърмори Стивън, завладян от желание по-скоро да види Лъки.

— Е, колата е на тоя някого принадлежи на Еднолична фирма за козметични средства и грим. Имам адреса, ако искаш да издириш този някого…

— Не сега.

— Ейлийн знае ли за този някого?

— Защо не си затвориш устата, Боби, и не ми донесеш чаша кафе.

— Веднага, шефе, веднага.

Срещата между Лъки и Джино се оказа тягостна. Лъки бе преизпълнена с гняв и не можеше дори да помисли за помирение с баща си. Той се държеше приятелски, мило, но колкото повече говореше, толкова по-добър и мил ставаше, а това я караше да мисли, че й говори покровителствено и преиграва.

— Вегас е мой! — изстреля накрая тя. — Връщам се там.

— Малко си закъсняла.

— Какво искаш да кажеш?

— Хайде, Лъки, ти си умно момиче. Даде Вегас на Бонати — връчи му го. Да не мислиш, че той ще ти го преотстъпи с усмивка, просто ей така.

— Знам как да се справя с него.

Той се разсмя.

— Върнах се малко късничко. Не осъзнаваш ли, че Бонати вече не ни е приятел?

Две червени петна избиха върху скулите й. Дори и Джино знаеше… Преди да успее да му отговори нещо, някой почука на вратата. Лъки отвори.

На прага стоеше Дарио. Висок. Светъл. Невинен.

— Здрасти на всички — каза той. — Радвам се да ви видя.

В два следобед Кери нае кола от „Херц“. В три я паркира близо до централния вход на резиденцията на Енцо Бонати.

Остана и зачака в колата. На седалката до нея лежеше чантата й, в която беше пистолетът. Просто чакаше. Не знаеше какво. Знаеше само, че ще чака дотогава, докато събере кураж да се справи с чудовището, което живееше само на метри от мястото, където се намираше.

Уорис Чартърс се настани в хотел „Плаза“. Защо да не си го позволи! Сметката отиваше при Енцо.

Изкефи се със сауна, масаж и маникюр. Два пъти звънна в резиденцията на Бонати, но Енцо отсъстваше. В три и петнайсет се обади отново. На телефона беше Енцо.

— Имам един филм, който искам да видиш — каза Уорис, зарадван, че най-накрая е успял да се свърже с Бонати. Във филмовия бизнес човек никога не можеше да бъде сигурен.

— Добре — каза Енцо. — Ще го видя. И имам идея за нов финал, който направо ще те убие.

— Да тръгна ли към теб?

— Имаш ли кола?

— Не. Имах намерение да наема.

— Не се безпокой. Ще изпратя едно от момчетата за теб — Русо. Ще те вземе около шест. Ще те чакам.

Уорис затвори телефона и блажено се усмихна.

Лъки не се зарадва на пристигането на Дарио. Кой го беше поканил? Срещата с баща й беше лична, беше предвидена да бъде делова, а се превръщаше в обикновено семейно събиране. Майната му! Имаше толкова работа. Изобщо не й беше до фамилни сбирки.

Двамата с Дарио отдавна не си говореха. След порно-филма и последвалите проблеми не поддържаха никакви връзки.

Атмосферата в апартамента на Джино стана напрегната. Меко казано. Дарио се опитваше да се държи мило и весело, но неудобно закрепеният малък пистолет в кобур под мишницата го притесняваше все повече и повече. Над горната му устна изби пот.

— Защо не си съблечеш сакото — предложи Джино. — Отпусни се, настани се удобно.

— Ей сега.

Ей сега ще ви пръсна черепите. На кого първо? Ако първо застрелям кучката, какво ще направи Джино? А ако избера него за първи, какво ще направи тя?

Мили Боже! Само преди минути Бонати му беше тикнал пистолета и му беше казал: „Направи го!“ Но как? Кого първи, по дяволите! Кого?

— Трябва да си тръгвам — неочаквано скочи Лъки.

Застреляй първо нея. Тя ти създаде най-много проблеми.

Ръката му автоматично посегна към пистолета.