Макс Колинс - Мавърик

Вождът насочи коня си към нас, зад него хоризонтът бе затъмнен от неговите хора. Когато белият жребец запристъпва към нас по негова повеля, сериозният взор на вожда се заби в нас като гореща стрела.

Спря.

Преговори.

На гърления език на факоуай, който научих преди много години. Лицето му бе безизразно като камък, гласът му — суров като пустите земи, които навремето са били царство на благородния му народ. Той каза:

— Мавърик, знаех си, че си ти. Да не си дошъл за парите, които ти дължа?

Всъщност на факоуай няма дума за Мавърик. Той ме нарече Недамгосана Крава, което е най-близкото, което имат. Така че ако не възразявате, в превода ще си позволя да използвам Мавърик.

И така, без да изоставям мрачното си изражение, се обърнах към Кошър и Анабел, както и към заселниците, които се бяха свили уплашени при вида на тези диваци, и попитах:

— Някой разбра ли какво каза? Някой говори ли факоуай.

Кошър поклати отрицателно глава, другите сториха същото.

— Аз знам няколко думи.

— Брет — каза Анабел и хвана ръката ми. — Бъди внимателен…

Докоснах красивото й лице и кимнах храбро.

После се приближих до Кряскащия Орел (който сега се наричаше Джоузеф) и казах на факоуай:

— Защо носите цветовете на войната?

— А, само за майтап. Така можем да се махнем от жените си за малко.

— Не се усмихвай. Обещай ми, да не се усмихваш.

— Никога не се усмихвам.

— Напротив. Това винаги те издава. Така спечелих онези хиляда долара, които ми дължиш. Искам една услуга.

— Колко време ще отнеме? Тази сутрин е ветровито и без риза е студено.

— Бързо ще стане. Кресни ми.

Джоузеф пусна смразяващ крясък, от който дори и аз се уплаших. Чух как заселниците панически хукнаха да се крият. Кошър застана до мен и прошепна:

— Какво каза?

Хванах го за ръка, приближихме се до Анабел и тримата си зашушукахме. Аз казах:

— Изглежда сме извършили ужасно светотатство…

— Не! — каза Анабел и пръстите й литнаха към устните.

— Да. Това е свещена земя.

— Но ние не знаехме, че е свещена. Кажи му, че веднага ще се махнем!

Обмислих това и кимнах.

Върнах се при Джоузеф и му казах:

— Размахай копието, развей перата и стреляй във въздуха. Гледай яростно. Говори. Нали знаеш, дръж се като индиански вожд.

Джоузеф измъкна карабината си от украсения с мъниста калъф и стреля във въздуха. Започна да крещи като обезумял мръсотии на факоуай. Няма да ви давам точен превод, но общо взето се отнасяха за това колко е непристойно за един племенен вожд да губи пари, играейки покер с бледолик.

Върнах се при Кошър и Анабел, клатейки глава.

— Не разбира ли, че не сме знаели? — попита тя.

— Разбира, само че не го интересува. Казва… казва, че боговете му искат жертвоприношение.

— Какво жертвоприношение? — каза Кошър.

Не можех да кажа.

— Хайде, изплюй камъчето, синко!

Облизах устни. Поклатих глава. И тихо промълвих:

— Човешко жертвоприношение.

Очите на Анабел се разшириха, очите на Кошър се притвориха.

Обърнах се и извиках на Джоузеф на факоуай:

— Справяш се добре! А сега започни да ни сочиш с пръст, все едно ни се караш. А после почни да ни гълчиш. Не крещи, просто покажи, че си ядосан.

Мрачният вожд ни се закани с пръст. Като че ли ни бе избрал да платим за всички грехове, извършени на неговия народ от белите. Думите на факоуай всъщност бяха рецепта за варен пастет от куче и диви череши, но останалата част от публиката (без мен) не знаеше това. Като се има предвид реакцията на Анабел, когато й съобщих съставките на моята яхния, може би така бе по-добре.

Не съм изглеждал никога по-притеснен. Никога, дори когато съм имал три обърнати дами на стад-покер със седем карти.

— Ако някой от нас може да мине през техния ритуал за смелост, няма да убият останалите.

— Какво представлява индианският ритуал за смелост?

— Отрязват ти и двете ръце до китките — казах аз. — Ако не издадеш и звук, вече не те смятат за бял, ставаш Факоуай.

Кошър се намръщи.

— И двете ръце?

— И двете. Не особено приятна перспектива за един картоиграч.

Отново отидох при Джоузеф.

— Вдигни си единия пръст и покрещи още малко.

За потомствен водач на хора, Джоузеф се справяше добре като за временно практикуващ моя занаят.

Вдигна пръст и се развика и разкрещя така, както белите си представят индианците в най-лошите си кошмари. По-лесно бе да се опитоми побеснял рис.

Погледнах назад към другите.

— Един от нас трябва веднага да тръгне с него, иначе ще изколи всички ни.