Макс Колинс - Мавърик

— Той винаги е трезвен.

— Не казах „трезвен“, имах предвид, че престъпниците са били трезви.

Разговорът ни бе станал малко по-шумен, отколкото е разумно за хора, които се спотайват край вражески лагер, особено участието на Анабел, така че се наложи и аз, и Кош да затиснем с длан прекрасната й уста.

Въпреки това един от шестимата бандите, мършав и намазан с боя, се размърда. Изглежда бе чул шум в храстите. Как се бе случило това? Той са надигна на лакът и се загледа към храстите, за които се надявахме да са ни добро прикритие.

Той пъхна ръка под одеялото и измъкна пистолет.

Отметна одеялото, изправи се и се заоглежда злокобно. Намазаното с боя лице просветваше над червеното му бельо. Изглеждаше толкова абсурдно, че щях да се разсмея, ако не беше ремингтънът 45 калибър в ръката му.

Тогава нещо друго привлече вниманието му — бутилка уиски, в която за малко не се спъна. Той се наведе, разклати я и се ухили, явно доволен от значителното количество отровна течност, което се разплиска вътре, надигна я към устните си и жадно отпи, после се върна в постелята си, където довърши бутилката, а след това отново заспа.

След малко прошепнах на Кош.

— Нали ще ме подкрепиш, ако стане някоя беля?

— Можеш да разчиташ — каза той напълно сериозен.

— Щом свирна и ти идваш. О кей?

— Свирката ще е още на устните ти и аз ще съм до теб.

— И никакви такива тъпотии като „откаченото колело“?

Той изглеждаше обиден.

— Там ставаше въпрос за счупени кокали… а това е въпрос на живот и смърт.

Дали тези думи трябваше да ми вдъхнат сигурност?

Обърнах се към Анабел. Изглеждаше много красива на лунната светлина. Пет пари не давах за лунната светлина.

— Дай ми пистолета си.

Тя се престори на учудена.

— Защо реши, че имам пистолет?

— Ти си жена, която живее в мъжки свят. Имаш дамско пистолетче, скрито някъде.

— За какво му е на най-бързия стрелец, когото светът е виждал, някакво си дамско пистолетче?

— Имам нужда от всички куршуми, с които мога да се сдобия. Замисляла ли си се, че може би се фукам с бързата си ръка, защото в една истинска престрелка, когато трябва да се целя в живи хора, аз… хайде просто ми дай проклетия си пистолет!

Тя измъкна малък пистолет от един джоб — малък, но не пистолетче, а истински револвер, който ми даваше още пет куршума. Много добре.

Кошър сложи ръка на рамото ми и го стисна. Погледът му бе стоманен и окуражителен. Анабел стисна ръката ми и ме погледна с искрена загриженост.

— Е — казах аз, — както казва Татко: „Страхливец никога не може да направи флош…“

Изправих се, излязох от храстите и закрачих към лагера на бандитите.

Двама от тях ме чуха веднага, а останалите се размърдаха. Колтът ми бе в кобура, ръцете леко повдигнати на нивото на кръста.

— Добър вечер, господа.

Половин дузина мърляви, обути в дълги вълнени гащи каубои, двама от тях с намазани с боя лица, седнаха в постелките си и замижаха към мен, все едно бях част от съня им или видение в резултат на алкохола.

— Казвам се Бърт… — бях нервен, — Брет Мавърик.

Пуснах лъчезарната си усмивка.

Шестте объркани лица се спогледаха.

Приближих се до тлеещия огън.

— Съжалявам, че трябваше така да ви се натрапвам по средата на нощта. Искам само да ви уведомя за нещо…

Объркването прерастваше в подозрителност и раздразнение — яростта не можеше да е далеч.

— … в момента — казах аз лъчезарно, — точно в този момент към всеки от вас е насочен пистолет.

Това бързо ги разсъни.

Но никой не скочи на крака. Те вярваха в това, което този безумен натрапник, гласът му безгрижен като на волна птица, току-що бе споделил с тях. Очите им бясно претърсваха храстите и тъмнината. Не показаха пистолетите си, но както онзи намазан с боя негодник, който за малко не дойде при нас, безсъмнено всички имаха един или два пистолета, скрити под одеялата.

— Естествено, имате пълно право да знаете кои са тези хора и защо са насочили оръжията си срещу вас — уверих ги аз. Посочих към мъжа най-близо до мен, който имаше дълъг бял белег на необръснатата си буза, а тъмните му очи горяха.

— Мъжът, който ще ти пръсне мозъка е шериф Зейн Кошър — казах аз мило. — Истинска легенда на Дивия запад. Сигурен съм, че сте чували за него. А що се отнася до теб…

Посочих следващия мъж, набит блондин, който си беше уплашен още преди да му кажа кой го е взел на мушка.

— … Джон Уесли Хардинг си е избрал теб. Смята, че си добра мишена за стрелба от разстояние. А ти…