Ърскин Колдуел - Пътуващият проповедник

Не се чуваше никой друг. Дийн спеше дълбоко от другата страна на кревата и имаше толкова възторжен вид, че той не я събуди. Намъкна ризата и работните си панталони, завърза връзките на обущата си и излезе на задната веранда да пийне малко вода.

В същия миг, когато отиде до парапета и бръкна за малко вода в кофата, той усети, че нещо не е наред. Отначало не можеше да разбере какво е. Огледа колкото можеше от двора, изтича надолу по стъпалата към хамбара и се помъчи да проумее какво му бе подсказало, че нещо не е наред.

— Майната му! — каза той, като се вгледа под навеса.

Колата, която винаги стоеше под навеса до хамбара, не беше вече там. Спомняше си ясно, че предишната нощ я закараха под навеса, но сега я нямаше там.

Обърна се и изтича зад ъгъла на къщата. Без да спира, за да разгледа по-отблизо, той видя пресни следи от гуми по пясъка. Някъде между полунощ и сутринта бе преваляло и новите следи по пясъка бяха толкова ясни и отчетливи, сякаш бяха следи от стъпки в току-що налят бетон. Клей отиде в предния двор и се спря там.

— Брей, майната му! — измърмори той, загледан в широкия път към Макгъфин.

Обърна се бавно и се помъкна към предното стълбище. Тялото му се огъна и той се отпусна на предпоследното стъпало. Ръцете му лежаха опънати върху острите колене, лактите бяха огънати и ръцете висяха.

Долу, при колибите, Харди излезе от кухнята си. Ръката му висеше на превръзка. Харди отиде при купчината дърва, наведе се и започна да събира трески, като ги хвърляше в една кофа без дръжка.

Старата кола на Саймън все още стоеше под магнолиевото дърво пред къщата. Не беше преместена и на сантиметър от деня, в конто Саймън бе пристигнал. От мястото, където седеше, Клей виждаше, че три от гумите са издишали, а четвъртата скоро щеше да ги последва.

Зад него в къщата се чуваше глухо раздвижване. Той предположи, че Дийн е станала да приготви закуската. Не направи никакво усилие да я спре; Шугър се беше върнала и можеше да дойде да сготви закуската, но Клей остана мълчалив. Не искаше никаква друга мисъл да го занимава.

Чу стъпки в хола зад гърба си и се извърна да каже на Дийн, че Шугър и Харди са се върнали. Но когато погледна, видя, че е Лорен, а не Дийн. Беше облечена в дрехите, който носеше при идването си преди няколко дена, а на главата беше с шапка. Дори беше взела и чантата си.

— Да не би да си тръгваш, Лорен? — каза той.

— Той къде е? — попита тя и изтича на верандата.

— Кой къде е?

— Саймън.

Клей се извърна да я огледа по-добре.

— Ей, майка му стара! — каза той. — Ти си станала, за да тръгнеш с него?

Тя кимна и изтича по стъпалата. Оглеждаше се навсякъде за Саймън.

— Можеш все пак да се върнеш в къщи и да хапнеш нещо за закуска — каза той, — защото сега Саймън Дай сигурно е на двадесет мили от другата страна на Макгъфин. Тръгнал е доста рано.

Лорен изпусна чантата си на верандата.

— Мръсният му кучи син — процеди тя през зъби. — Каза ми, че ще ме закара със себе си в Джаксънвил.

— Така ли ти каза? — попита Клей. — Ех, майната му!

Лорен седна на един стол и се загледа свирепо към пътя, по който Саймън бе изчезнал през нощта. Махна шапката си и я захвърли на верандата.

Каза нещо неразбираемо през стиснатите си зъби.

— Чини ми се, че и аз бих могъл да го нарека с някоя тежка приказка — каза Клей, — само че не знам с каква. Срам и позор за него да си отиде по този начин, да ни изостави всички.

Двамата поседяха мълчаливо и гледаха към пътя за Макгъфин. Клей изживяваше зле загубата на колата си, но не би се чувствал толкова зле, ако Саймън не си беше отишъл по такъв начин. Той се надяваше, че ще изпита задоволство да види как Саймън изкарва колата и изчезва от погледа му по пътя. Сега се чувствуваше измамен.

Докато стояха така, Дийн изтича на верандата. Не ги забеляза, докато не стигна почти до стъпалата. Когато видя Клей и Лорен, тя се спря веднага.

— Какво е…!

Не можа да довърши. Пристъпи назад.

— Защо гледаш така диво, Дийн? — каза Клей, като я оглеждаше отблизо. — Гледаш като че гори къщата!

Дийн не беше облечена за пътуване, но носеше най-хубавите си чехли и новата си рокля.

— Майка му стара, Дийн, гледаш като че са те ударили с мокър парцал — каза той.

Видя я да поглежда към Лорен и шапката на пода.

— Лорен искаше да пътува до Джаксънвил със Саймън, но Саймън се измъкна и я остави.

— Наистина ли си е отишъл Саймън? — попита възбудено Дийн.

Лорен сви рамене и изруга под носа си. Това беше целият й отговор.