Лора Роуланд - Шинджу

— Масахито, би могъл да ме отмениш в разговора със свещеника? — гласът на господарката Ниу криеше едва доловима предупредителна нотка.

Но младият господар сякаш не я чу. Прекоси стаята и коленичи до подиума с лице към Сано. Походката му беше малко скована и му се наложи да си помогне с ръце, за да коленичи.

— Йорики Сано е тук заради административните подробности около смъртта на Юкико. Това едва ли представлява интерес за теб — натъртено каза господарката Ниу на сина си.

— Напротив, майко. Едва ли има нещо, което да ме интересува повече — и младият господар махна властно към Сано. — Продължете, моля.

Присъствието на младежа разтревожи Сано. Синът очевидно влияеше на отзивчивостта на майка си. Но пък даваше възможност на гостенина да се запознае с още един член от семейството на убитата.

— Какво представляваше госпожица Юкико? Как се разбираше с другите? — предпазливо попита Сано, а подтекстът гласеше: «Имаше ли врагове?»

Господарката Ниу отговори припряно, сякаш за да превари сина си:

— Юкико беше потайна и своенравна. И все пак бе изключително момиче — деликатно, образовано… Всички й се възхищаваха…

— Всички ли, майко? — намеси се младият господар, подчертавайки първата дума.

Той, изглежда, изпитваше удоволствие да я дразни, но тя се задоволи да му отвърне само с бегъл умолителен поглед. Очевидно глезеше сина си и мълчаливо търпеше непростимите му обиди. Сано реши, че в края на краищата присъствието му ще е от полза за разговора. Масахито имаше различно мнение от майка си и можеше да предостави ценна информация.

— Кой правеше изключение? — обърна се открито Сано към младия господар.

Господарката Ниу отклони въпроса:

— Масахито се шегува. Нямаше човек, който да не хранеше към нея най-искрена почит.

Този път младежът замълча. Само погледна към Сано и в ъгълчетата на устните му трепна почти незабележима усмивка.

Сано смени темата — искаше да узнае как убиецът на Юкико я е издебнал, как е успял да я примами навън:

— Често ли се случваше госпожица Юкико да излиза сама от къщи? — въпросът на Сано криеше леко предизвикателство — почтените семейства не позволяваха на дъщерите си да излизат нощем на любовни срещи.

— Това е голяма къща, йорики Сано — отвърна господарката Ниу. — Тук живеят много хора и е трудно да държиш всички под око. Едва днес открихме, че Юкико е подкупила един от стражите, за да я пуска навън след здрач. Погрижихме се да бъде уволнен.

Сано се заинтригува:

— Как? Значи той я е оставил да излезе? Знаел ли е къде отива? Друг някой видял ли я е? Искам да кажа, вечерта, когато е умряла?

— Не — господарката въздъхна. — За съжаление всички бяхме поканени на музикално представление в съседното имение, на даймио Курода. Юкико не беше с нас. Представлението свърши доста късно и…

Младият господар Ниу се изсмя рязко:

— «Доста късно»? Меко казано, майко — после се обърна към Сано и добави: — Легнахме си почти на разсъмване. Странно как никой не си направи труда да провери кой къде е, когато се прибрахме. Нали?

— Да — Сано вече губеше надежда. Дотук не бе открил нищо, което да съобщи на съдията Огиу като доказателство за извършено убийство. Освен това беше изчерпал въпросите си.

Младият господар се наведе към него с многозначителен поглед:

— От въпросите ви човек би си помислил, че Юкико е убита и се опитвате да установите мотива, вероятния извършител и заподозрените лица. Да или не?

Сано замълча обезпокоен. Масахито толкова лесно бе успял да прозре какво се крие зад въпросите му! Наложи си да издържи втренчения поглед на младежа. С крайчеца на окото си видя как господарката Ниу помръдва неспокойно на мястото си.

— Но Юкико се е самоубила — продължи младежът с широка усмивка, — тъй че няма нужда от повече въпроси, нали? — от тона му ставаше ясно, че разговорът е приключен.

Сано нямаше друг изход, освен да се сбогува и да последва стражника обратно по коридора през главната гостна навън. В преддверието, докато се обуваше и препасваше меча си, изпита разочарование. Посещението му не даде очаквания резултат — господарката Ниу и нейният син вярваха, че Юкико се е самоубила. Защо бяха така категорични? Без да се усъмнят дори за миг? Трябваше да обуздае въображението си. Да, понякога ревност или съперничество ставаха причина за убийства дори в най-високопоставени семейства, но Сано нямаше основание да смята, че за смъртта на Юкико е виновен някой от роднините й. Напрежението в дома на даймио Ниу вероятно нямаше нищо общо със случая, може би разтрепераната слугиня, плачещите дъщери и намеците на Масахито за евентуални недоброжелатели на Юкико са предизвикани от нещо съвсем различно.