Питър Бийгъл - Последният еднорог

— Не е — осведоми го черепът. — Ще говоря, колкото си щете, но няма да ви кажа нищо. Направо да си умрете от мъка, а? Пък да ме бяхте видели, като бях жив.

Шмендрик не му обърна внимание.

— Къде е виното? — попита той Моли. — Да видим какво мога да направя с виното.

— Не можах да намеря никакво — отвърна тя притеснено. — Търсих навсякъде, но мисля, че в целия замък няма и капка.

Магьосникът се втренчи в нея сред смазваща тишина.

— Наистина търсих — натърти тя.

Шмендрик бавно вдигна ръце и пак ги отпусна.

— Е — рече той. — Е, дотук бяхме, щом не можем да намерим виното. Имам своите илюзии, но не мога да направя вино от въздуха.

Черепът се закиска тикащо и тракащо.

— Материята не може да бъде създавана или унищожавана — отбеляза той. — Поне не и от повечето магьосници.

Моли извади от една гънка на роклята си малка стъкленица, която леко проблясваше в мрака.

— Реших, че ако имаш малко вода като за начало… — каза тя.

Шмендрик и черепът я изгледаха по един и същи начин.

— Ами, вече е правено — настоя тя високо. — Не е като да трябва да измисляш нещо ново. Никога не бих те карала такова нещо.

Когато се чу какво казва, тя извърна очи към лейди Амалтея; но Шмендрик взе стъкленицата от ръката ѝ и се взря в нея замислено, като я въртеше в пръстите си и си мърмореше любопитни, крехки думи. Накрая рече:

— Защо не? Както казваш, това си е стандартен фокус. Даже доста популярен по едно време, спомням си, но тия дни е малко демоде.

Той бавно плъзна ръка над стъкленицата, изпридайки някаква дума във въздуха.

— Какво правиш? — обади се черепът нетърпеливо. — Хей, направи го по-близо, направи го тук. Нищо не виждам.

Магьосникът се обърна с гръб, притисна стъкленицата до гърдите си и се наведе над нея. Той поде шепнещ напев, който напомни на Моли за звуците от изгаснал огън дълго след като е изтлял и последният въглен.

— Ясно ви е — прекъсна за миг, — че няма да е нищо специално. Vin ordinaire 21 21 Vin ordinaire (фр.) — евтино френско вино за всекидневна консумация — бел.пр. , ако изобщо стане.

Моли кимна сериозно.

— Обикновено става твърде сладко; а как ще го накарам да се изпие само̀, идея си нямам.

Той отново поде напева, дори по-меко, докато черепът жално се оплакваше, че не може да види или чуе нищичко . Моли рече нещо тихо и обнадеждаващо на лейди Амалтея, която нито я погледна, нито ѝ отговори.

Напевът секна рязко и Шмендрик поднесе стъкленицата към устните си. Първо я подуши, мърморейки:

— Слабичко, слабичко, почти без аромат. Никой никога не е правил хубаво вино с магия.

После надигна стъкленицата да отпие — после я разклати; втренчи се в нея; и с лека, ужасяваща усмивка я обърна. От гърлото не се изля нищо, нито капка.

— Край — каза почти радостно. Докосна сухите си устни със сух език и повтори:

— Край, просто край.

Все тъй усмихнат, той отново вдигна стъкленицата, за да я запрати през залата.

— Не, почакай — хей, недей!

Потракващият глас на черепа се възпротиви толкова яростно, че Шмендрик замръзна, преди ръката му да пусне стъкленицата. Двамата с Моли заедно се обърнаха към черепа, който — толкова силна бе тревогата му — дори бе започнал да се гърчи на мястото си, хлопайки оронения си тил в колоната, докато се мъчеше да се освободи.

— Не го прави! — проплака той. — Трябва да сте луди да хвърляте такова вино. Дай ми го, като не го искаш, но не го хвърляй.

Той се клатеше и кривеше върху колоната с хленч.

По лицето на Шмендрик се плъзна унесено, зачудено изражение, като дъждовен облак, който се носи над изсъхналата земя.

— За какво ти е притрябвало вино — попита той бавно, — щом нямаш език да го вкусиш, грапаво небце да му се насладиш, глътка да го глътнеш? Петдесет лета, откакто си мъртъв, нима още помниш, още жадуваш…?

— Петдесет лета, откакто съм мъртъв, какво друго ми остава?

Черепът бе спрял да мърда гротескно, но от безсилие гласът му звучеше почти като човешки.

— Помня — каза той. — Помня и повече от виното. Дай ми една глътка — дай ми само едно близване — и ще се насладя тъй, както ти никога няма, с всичката ти течаща плът, с всичките ти вкусови телца и органи. Имал съм време да мисля. Знам какво означава вино. Дай ми го.

Шмендрик ухилено поклати глава.

— Добре казано — рече той, — само дето самият аз напоследък се чувствам нещо неотзивчив.

Той за трети път вдигна празната стъкленица и черепът изстена в смъртно страдание.

— Това не е… — започна Моли Гру от съжаление, но магьосникът я настъпи.