Симеон Радев - Ранни спомени

Освен турците от славянски произход в Ресен имаше и истински турци, заселили се тук вероятно още при завоеванието. Те се познаваха по анадолския им тип. В турската империя нямаше аристокрация с наследствени титли. Потомците на най-големите паши след едно или две поколения потъваха безследно в сивата турска маса. От прочутите държавници оставаше само едно име в историята. Аз съм слушал от турци в Цариград да сочат като потомък на прочут род от миналото само Кюпрюлю Зааде Фуад бей, председател на историческото дружество и по едно време министър на външните работи в Анкара. Той бе далечен правнук на знаменития везир Кюпрюлю Ахмед паша, който във втората половина на XVII век води турската войска чак до стените на Виена и се прослави като завоевател на остров Крит. В провинциите обаче имаше стари турски родове; това бяха наследниците на тия заслужили във войните лица, на които султаните бяха раздали някога поземлени владения. Имаше и в Ресен стари семейства, за които се говореше, че са от голям произход. Едно от тях се наричаше Спахиите. Тяхното име достатъчно показва кога са дошли в Ресен. Истинските турци също приказваха български, макар понякога неправилно, особено в родовете. Забележително е, че техният турски език е силно повлиян от българския. 27

По-голямата част от турците в Ресен бяха потурчени арнаути. От тях един се бе издигнал над града и над околията нещо като феодал, Мехмед ага. Той нямаше никакво служебно положение и никакъв чин. Но неговата власт никой не смееше да оспорва. Помня го много добре. Той беше беловлас старец, с гъсти навъсени вежди, пронизващ поглед и тънки устни. Седеше със скръстени крака на кепенците на някой берберин — в Ресен всички бербери бяха турци, — пушеше с дълъг чибук и като че ли правеше преглед на всички, които минаваха през тая улица в чаршията. Мюсюлманите и православните, минавайки, го поздравяваха почтително и той им отговаряше с благоволение или кисело, според това към кого как е разположен.

Турците и християните му се покоряваха — турците с почит, а християните със страхопочитание. Всички власти в града доброволно му се подчиняваха. Еднъж един млад мюдюрин, току-що излязъл от административното училище, опитал да се опре на тази диктатура. Мехмед ага се упътил към конака, влязъл в писалището на мюдюрина и дигайки бастун срещу него, му казал да си върви, отдето е дошъл. Докато се разигравала тази сцена, всички чиновници се събрали да гледат, но мюдюринът не видял у никого от тях поддръжка. Той заминал веднага за Битоля, за да се оплаче на валията, но оттам вече не се завърнал. Няма нужда да се казва, че никой вече от следващите мюдюри не смеял да му противостои.

Името на Мехмед ага се носеше далеч от Ресен, чак в Арнаутлука. Чувах да се разправя през моето детство как той в един паметен случай спасил града от страшна опасност. Това било през време на Сръбско-турската война в 1876 година. Множество доброволци от Албания, на път за сръбската граница, с байраци, тъпани и викове нахлули неочаквано в града и се пръснали в християнските къщи. Жените избягали у турските съседи и по окупираните домове останали само някои от мъжете, предимно старци. Арнаутите били жадни за плячка. Те със заплашвания и мъчения изтръгвали пари и на заминаване отнесли от къщите какво могли.

Страшно беше, разказваше майка ми, баща ти беше в Цариград. Аз с брат ти Владимир на три години, и сестра ти Славка, пеленаче, се скрихме в една турска къща, която се съобщаваше с нашата чрез една вратичка. У дома остана дядо ти Раде. Арнаутите му искали пари, заплашвали го, че щели да му налеят вряла вода в устата, че ще сложат краката му на жар. Той се опитал да избяга. Един арнаутин затичал подире му; тогава в отчаянието си той го хванал за гърлото да го удуши. Другите албанци се спуснали да ги разтърват. Накрай на дедо ти не направили нищо.

Това нахлуване бе станало по изненада, траяло една нощ, и Мехмед ага можал да се намеси само сутринта. Но когато се чуло подир няколко дни, че иде друга банда от Арнаутлука, той излязъл по пътя за Охрид, между Ресен и Янковец, седнал на един стол, обкръжен от синовете си, и чакал. Щом въоръжената банда се доближила, той станал, тръгнал към нея и показал с чибука си пътя, водещ към Битоля, без да минат през Ресен. Удивителното е, че тия разбойници по професия, непризнаващи ни властта, ни законите на Турция, се преклонили пред тоя слаб старец, който излизаше пред тях без друго оръжие освен името си.