Харлан Коубън - Гората

Ето го сега в моя кабинет. Джосълин Дюрълз, секретарката ми, се киска като малоумна. Лорън Мюз се зачервява като домат. Даже федералният прокурор Джоан Търстън е курдисала на лицето си усмивка, от която ми става ясно как е изглеждала в мига, когато за първи път се е целунала с момче в седми клас.

Повечето хора биха казали, че това се дължи на заемания от него пост. Само че го познавам отпреди това. Постът действа като усилвател, а не като генератор.

Прегръщаме се. В днешно време и мъжете се поздравяват с прегръдка. Това ми харесва. Истински човешки контакт. Нямам много приятели, така че онези, с които разполагам, са от огромно значение за мен. Подбирани са много внимателно и аз ги обичам дълбоко всичките.

— Не ни трябват тия хора — прошепва ми той.

Откъсваме се един от друг. Той се усмихва, но аз разбирам намека. Измитам всички от стаята. Джоан Търстън остава. Познавам я доста добре, федералната прокуратура се намира малко по-надолу на същата улица. Стараем се да си сътрудничим, да си помагаме един на друг. Юрисдикцията ни е една и съща — Есекс може да се похвали с доста активна престъпност, — но тя се интересува само от големите случаи. Понастоящем това ще рече главно тероризъм и политическа корупция. Когато им попадат други престъпления, оставят ги на нас.

В мига, в който вратата се затваря и ние оставаме само тримата, усмивката изчезва от лицето на Дейв. Сядаме около масата за съвещания. Аз от едната страна, те двамата — от другата.

— Толкова ли е зле? — питам аз.

— Много.

Протягам ръце към тях и правя знак с пръстите да започват. Дейв хвърля поглед към Джоан Търстън. Тя се прокашля.

— Докато ние тук разговаряме, моите следователи влизат в офисите на благотворителната институция, позната под името „Джейн лекува“. Разполагат със заповед за обиск. Ще изземем счетоводни книги и документация. Исках да го направим тихомълком, но медиите вече знаеха.

Пулсът ми пропуска един удар.

— Това е безобразие.

Никой от двамата не реагира.

— Работа на Дженрът. Притиска ме, за да оставя сина му да мине между капките.

— Знаем това — отвръща Дейв.

— И?

Той пак поглежда към Търстън.

— Неговият мотив не прави обвиненията по-малко сериозни.

— За какво говориш, по дяволите?

— Хората на Дженрът са се добрали до неща, за които нямаме никаква представа. Открили се нередности. Представили са сведенията пред един от най-добрите ми сътрудници. Той направил допълнителни разследвания. Опитахме се да предотвратим шумотевицата. Знаем какво може да докара тя на един благотворителен фонд.

Това не ми харесва.

— Открихте ли нещо?

— Твоят баджанак бърка в меда.

— Боб? В никакъв случай.

— Отклонил е поне сто хилядарки.

— Накъде?

Тя ми подава два листа. Преглеждам ги набързо.

— Той инвестира в плувен басейн, нали?

Нищо не казвам.

— Преведени са петдесет хиляди на компанията „Басейни Марстън“ по фактури за най-различни строителни дейности по разширяване на сградния фонд. Извършвани ли са такива в „Джейн лекува“?

Мълча.

— Други почти трийсет хиляди са предадени на „Озеленяване Еари“. Разходът е осчетоводен за дейности по облагородяване прилежащите към сградите площи.

Офисите ни са разположени в две преустроени жилищни сгради в централната част на Нюарк. Нямаме никакви планове за тяхното разширяване или разкрасяване. Нямаме никаква нужда от допълнително пространство. Усилията ни са съсредоточени в набирането на средства за осигуряване на лечение. Това е нашата единствена цел. Виждал съм в практиката си достатъчно злоупотреби, при които разходите по набиране на средства далеч превъзхождат тези за конкретна благотворителност. Говорили сме с Боб по въпроса. Вижданията ни съвпадат.

Повдига ми се.

Дейв казва:

— Не можем да толерираме фаворити — това ти е известно.

— Да.

— Дори да искаме да покрием нещата по приятелски, няма как да стане. Някой е подшушнал на медиите. Джоан се готви да даде пресконференция.

— Ще го арестувате ли?

— Да.

— Кога?

Тя поглежда Дейв.

— Вече е задържан. Прибрахме го преди час.

Мисля си за Грета. За Мадисън. Заради един басейн. Боб краде от благотворителния фонд на моята жена заради един посран басейн!

— Спестихте ли му унизителните формалности?

— Не. Ще мине през пълната процедура след десетина минути. Приятели сме, но и двамата сме се зарекли да преследваме подобни явления. Не мога да правя изключения.