Харлан Коубън - Гората

Частният детектив на Мюз, Сингъл Шейкър, пристъпя важно в помещението, сякаш е любимата й квартална кръчма. Публиката ахва. И чува моя глас:

— Познавате ли жената, която влезе току-що?

Няма отговор.

— Флин? — подканва го съдията.

— Да. — Флин се прокашля, за да спечели време. — Познавам я.

— Откъде я познавате?

— Срещнах я снощи в един бар.

— Така. А разговаряхте ли двамата за филм със заглавие „Мечтания за Коравия“?

Сингъл се представила като бивша порнозвезда. На бърза ръка разприказвала неколцина от братството. Както отбеляза Мюз, не било трудно. Жена с достоен за корица на списание външен вид лесно може да развърже езиците на момчетата от братството.

Флин отговаря:

— Може да сме разменили по някоя дума за него.

— Под „него“ разбирате филма?

— Да.

— Хм — мънкам аз, сякаш съм силно озадачен. — Е, след като госпожица Шейкър е вече тук в ролята на катализатор, спомняте ли си филма „Мечтания за Коравия“?

Прави опит да не свежда глава, но раменете му увисват.

— Да — казва Флин, — спомням си го.

— Радвам се, че успях да ви помогна — казвам аз.

Пъбън се готви да възрази, но съдията го усмирява с жест.

— Всъщност — продължавам аз — казали сте на госпожица Шейкър, че „Мечтания за Коравия“ е любимото порно на цялото братство, нали така?

Той се колебае.

— Няма страшно, Джери. Трима от вашето братство са казали пред госпожица Шейкър абсолютно същото.

Ред е на Морт Пъбън:

— Възразявам!

Обръщам поглед към Сингъл Шейкър. Цялата зала го проследява. Сингъл се усмихва и маха с ръка, сякаш е току-що представена на публиката знаменитост. Избутвам пред журито и публиката статив с телевизор и ОУП плейър. Нужният диск е вече поставен, а Мюз го е нагласила на интересуващата ни сцена.

— Ваша чест — започвам аз, — снощи един от моите сътрудници посети „Порно Палас“ в Ню Йорк. — Обръщам поглед към журито и казвам: — Там е отворено двайсет и четири часа в денонощието, макар че поради каква причина би хрумнало някому да се завре там в три сутринта например е нещо което не мога да…

— Господин Коупланд!

Съдията ме прекъсва напълно справедливо с неодобрително изражение на лицето, но членовете на журито се усмихват. Това е добре. Искам да се отпуснат. А след малко, когато настъпи контрастът, когато видят съдържанието на това ОУП, тогава ще нагнетя атмосферата.

— Както и да е, моят сътрудник купува всички филми, поръчвани от братството през последните шест месеца, включително „Мечтания за Коравия“. И сега искам да ви покажа една сцена, която според мен има пряко отношение към случая.

Всички застиват. Погледите са насочени към банката на съдия Пиърс. Той не бърза с решението си. Поглежда ме и разтрива брадичка. Аз не дишам. В залата — ни звук. Всички са се надвесили напред. Пиърс не спира да търка брадичката си. Ще ми се да изстискам отговора му.

После той просто кимва с думите:

— Давайте, допускам го.

— Чакайте! — Морт Пъбън протестира, дава всичко от себе си. Флеър Хикъри присъединява своите усилия, но напразно. В крайна сметка завесите са спуснати, за да няма отблясъци върху екрана на телевизора. И тогава, без да обяснявам какво предстои, аз натискам бутона.

Обстановката е лишена от каквато и да било индивидуалност. Огромно легло. Трима участници. Започва долнопробна тройка. Двама мъже. Едно момиче.

Мъжете са бели. Момичето — чернокожо.

Белите мъже я търкалят като гумена играчка. Те се хилят и подмятат един другиму:

— Обърни я, Кал… Да, Джим, точно така… Плесни я, Кал…

Аз наблюдавам журито, не екрана. Детско представление. Дъщеря ми и братовчедка й си играят на Пътешественичката Дора. Дженрът и Маранц, колкото и да е извратено, изпълняват сцена от порнографски филм. В съдебната зала цари мъртва тишина. Виждам как лицата на хората от публиката се издължават, включително и на застаналите непосредствено зад подсъдимите, докато чернокожото момиче от филма пищи, а двамата бели се наричат по име и се смеят жестоко.

— Извърни я малко, Джим… Уха, Кал, на кучката й харесва много… Заври й го, Джим, браво…

И така нататък. Кал и Джим. Все в тоя дух. Гласовете им са ужасяващи, нечовешки. Търся с поглед Шамик Джонсън в дъното на залата. Тя седи изправена с високо вдигната глава.

— Оох, Джим… Добре… Сега е мой ред…

Шамик среща погледа ми и кимва. Аз кимвам в отговор. По бузите й се стичат сълзи.

Не съм сигурен, но моите очи май също овлажняват.