Харлан Коубън - Гората

— Това е пощенска служба за ОУП. По всяко време трябва да имаш у себе си минимум три филма. Върнеш ли един, изпращат друг на негово място.

— Добре, благодаря. — Кимвам и соча с пръст малко по-надолу. — Ще прочетете ли това тук?

Той се колебае.

— Господин Флин — насърчавам го аз.

Той се прокашля.

— По горещата поща — прочита накрая.

— Г-о-р-е-щ-а-т-а — повтарям аз буква по буква. — Така ли?

— Да.

Има вид, сякаш ще повърне всеки момент.

— Ще ми кажете ли каква е тая гореща поща?

— Ами като другата.

— Също за ОУП под наем ли?

— Да.

— По какво се различава от „По пощата“, ако ви е известно?

Той се изчервява.

— Дават под наем, ъъъ, малко по-инакви филми.

— Какви именно?

— Като за възрастни.

— Ясно. Може би вместо да ви питам преди малко дали обичате порнография, трябваше да поставя въпроса: гледате ли понякога порнографски филми?

Той присвива очи.

— Само понякога.

— В това няма нищо лошо, моето момче. — Без да поглеждам назад, убеден че противникът е вече изправен, аз соча към неговата банка с думите: — Обзалагам се, че господин Пъбън вече е станал, за да ни съобщи, че той самият много ги обича и е запленен най-вече от сюжетите.

— Възразявам! — чува се гласът на Пъбън.

— Оттеглям въпроса — реагирам аз. Обръщам се към Флин: — Има ли някой порнографски филм, който да ви допада особено много?

Върху лицето му не остава и намек за цвят. Сякаш въпросът отвърта някакво кранче под него. Главата му се извърта към банката на защитата. Аз пристъпям встрани, колкото да застана пред погледа му. Флин кашля в шепа и пита:

— Мога ли да се позова на Петата?

— С каква цел? — питам аз.

Сега става Флеър Хикъри.

— Свидетелят иска съвет от адвокатите си.

— Ваша чест — започвам аз, — в юридическия факултет на учеха, че Петата поправка към Конституцията на Съединените щати се използва, когато съществува опасност свидетелят да се уличи в престъпление чрез собствените си показания. Докато в нашия случай — поправете ме, ако греша, — в никой закон не пише, че притежаването на порнографски филм представлява престъпно деяние.

Флеър пита:

— Мога ли да помоля за десетминутно прекъсване?

— Ваша чест, категорично съм против.

— Свидетелят — не се предава Флеър — помоли за съвет.

— Не, не е сторил това. Той попита, дали може да се позове на Петата. Вижте какво, господин Хикъри, ще се съглася на имунитет за вашия свидетел.

— Имунитет срещу какво? — интересува се той.

— Срещу каквото си поиска. Този свидетел ми трябва на мястото, където се намира в момента, а не на подсъдимата скамейка.

Съдията Пиърс наблюдава Флеър Хикъри. Не бърза. Ако Флеър се добере до Флин, загазил съм. Все ще измислят нещо. Хвърлям поглед назад към Дженрът и Маранц. Те не помръдват, не се опитват да говорят с адвокатите си.

— Няма да има прекъсване — отсича съдията.

Флеър Хикъри се свива на мястото си. Залавям се отново с Джери Флин:

— Имате ли си любим порнографски филм?

— Не — отговаря той.

— Чувал ли сте някога за порнографски филм със заглавие — правя се че търся в някакъв списък, но знам заглавието наизуст — „Мечтания за Коравия“?

Сигурно го е очаквал, но въпреки това въпросът го заковава като бръмбар в хербарий.

— Ъ-ъ, може ли да повторите заглавието?

Повтарям го.

— Гледали ли сте го или чували ли сте за него?

— Не мисля.

— Не мислите — повтарям аз. — Значи може и да сте го гледали.

— Не съм сигурен. Не ме бива особено в помненето на филмови заглавия.

— Добре тогава. Да видим, дали не мога да ви помогна.

Държа копие от факса, получен току-що от Мюз. Подавам го с театрален жест на противната страна. Според представената преди малко сметка, копие от това ОУП е било на разположение на братството в течение на последните шест месеца. И пак от този източник става ясно, че същото копие им е върнато в деня след оплакването на госпожица Джонсън пред полицията.

Тишина.

Пъбън има вид като да си е глътнал езика, Флеър е твърде добър, за да допусне каквото и да било изражение на лицето си. Разглежда факса така, сякаш е страница от популярен комикс.

Пристъпвам към Флин.

— Това опреснява ли спомените ви?

— Не знам.

— Не знаете ли? Тогава нека опитаме другояче.

Поглеждам към дъното на залата. Лорън Мюз е застанала край вратата. Усмихва се. Леко накланям глава. Тя отваря вратата и една жена с величествената осанка на амазонка от нискобюджетен филм се появява в съдебната зала.