Харлан Коубън - Гората

Пъбън отново решава да замълчи.

— Знам ли — отвръща Флин. — Сигурно.

— Впрочем влизали ли сте в стаята на господин Дженрът и господин Маранц?

— Разбира се.

— Колко пъти?

— Нямам представа. Много.

— Така ли? Но нали сте само първокурсник?

— Пак сме си приятели.

Правя невярваща физиономия.

— Влизали ли сте в тази стая повече от един път?

— Да.

— А повече от десет пъти?

— Да.

Лицето ми изразява още по-голямо недоумение.

— Добре тогава, кажете ми каква музикална система има там?

Отговорът е изстрелян начаса:

— МП-3 с колонки „Боуз“.

Това го знам. Стаята е претърсвана. Разполагаме със снимки.

— А телевизорът, колко е голям?

Той се усмихва, сякаш забелязва уловката.

— Нямат.

— Никакъв?

— Никакъв.

— Добре, да се върнем тогава към въпросната вечер…

Флин продължава да разказва своята версия. Започнал веселбата с приятелите си. Забелязал Шамик да се качва по стълбите ръка в ръка с Дженрът. Разбира се, няма представа какво е станало по-нататък. После, по-късно същата вечер, отново се натъкнал на Шамик и я изпратил до автобусната спирка.

— Изглеждаше ли разстроена? — питам аз.

Флин отговаря отрицателно. Дори напротив, Шамик се „усмихвала“, изглеждала „щастлива“, сякаш е литнала към седмото небе. Тази идилия е малко пресолена.

— Значи когато Шамик Джонсън разказва за излизане с вас при апарата за бира, за качване по стълбите и нападение над нея в коридора — нареждам аз, — тя лъже, така ли?

Флин е достатъчно интелигентен и не захапва въдицата.

— Казвам онова, което съм видял.

— Познавате ли някого на име Кал или Джим?

Той мисли по въпроса.

— Познавам неколцина с името Джим, а за Кал не се сещам.

— Известно ли ви е, че според госпожица Джонсън нападналите я мъже се наричат — не ми се слушат семантичните забележки на Флеър, но леко завъртам очи нагоре, когато произнасям думата „наричат“ — Кал и Джим?

Той не знае как да постъпи в този случай, но решава да се придържа към истината.

— Чух това.

— Имаше ли онази вечер в сградата някой с такова име?

— Поне аз не знам.

— Разбирам. Известна ли ви е някаква причина, поради която господата Дженрът и Маранц биха се нарекли по този начин?

— Не.

— Да сте чували тези имена в някаква връзка? Имам предвид преди евентуалното изнасилване.

— Не мога да си спомня подобно нещо.

— С други думи не сте в състояние да хвърлите каквато и да било светлина върху въпроса защо госпожица Джонсън би нарекла насилниците си с тези имена?

Пъбън крещи своето възражение:

— Откъде би могъл да знае защо тази побъркана и пияна жена ще реши да излъже?

Аз не отлепям поглед от свидетеля.

— Нищо ли не ви идва наум, господин Флин?

— Не — отговаря лаконично той.

Поглеждам назад към Лорън Мюз. Главата й е наведена, бърника пейджъра си. Вдига поглед и кимва един път.

— Ваша чест — обръщам се към съдията аз, — имам още доста въпроси към този свидетел и може би сега е моментът да прекъснем за обяд.

Съдията Пиърс е съгласен.

Правя усилие да не припна в галоп към Лорън Мюз.

— Открих — казва тя с усмивка — факсът е в кабинета ти.

За късмет на Люси, днес няма часове преди обед. Притисната към постелята от изпитата водка и среднощните вълнения със Силвия Потър, тя остава там до пладне. Когато най-подир се надига, звъни на Катрин Лукас, една от най-добрите психиатърки в колежа. Обяснява й положението със Силвия. Лукас най-добре знае как да постъпи.

Мисли за дневника, от който тръгна всичко. За гората. За писъците. За кръвта. Силвия Потър не го е изпратила. Кой тогава? Нито намек за някаква следа.

Снощи бе решила да се обади на Пол. Сметнала бе, че той трябва да знае. Но дали това решение не е мотивирано от алкохола? Сега, посред бял ден и на трезва глава, дали мисли пак така?

Час по-късно вече е открила служебния номер на Пол. Той е прокурор на Есекс и, за съжаление, вдовец. Джейн е починала от рак. Пол е учредил благотворителен фонд на нейно име. Люси се пита какво ли изпитва наистина по повод всичко това, но точно сега не е в състояние да се ориентира в собствените си чувства.

Набира номера с треперещи пръсти. Обажда се телефонистка и тя иска да я свърже с Пол Коупланд. Чак я заболява, когато произнася на глас това име. Не го е правила двайсет години.

Пол Коупланд.

Женски глас казва:

— Областен прокурор.

— Бих искала да говоря с Пол Коупланд, моля.