Харлан Коубън - Гората

— Трудна работа — казва тя. — Направо невъзможна, ако се използват нормални пътища. Който и да е бил, купил го е от някоя нощна птица, като сам се е представил за подобна. Ще ми трябва известно време, за да изясня нещата, а и за да упражня тук-там известен натиск, та да ми дадат разпечатките.

Поклащам глава и влизам в залата.

— Още нещо — не спира тя. — Чувал ли си за НДКТ?

— Няма детективи като нас — отвръщам аз.

— Точно така, най-голямата частна детективска фирма в целия щат. Сингъл Шейкър, дамата, която наех за случая с момчетата от братството, е работила по-рано в нея. Разправят, че им е възложено да издирят компромати за тебе, без оглед на разходите.

Вече сме в предната част на залата. Връчвам й стара снимка на Джил Перес и казвам:

— Супер.

Тя я гледа.

— Какво?

— Фаръл Линч още ли работи при нас?

— Да.

— Помоли го да направи компютърно състаряване на това тук. Да прибави двайсет години, да му сложи брада и да обръсне главата.

Лорън Мюз се готви да отвори уста, но нещо в изражението на лицето ми я спира. Тя свива рамене и се разкарва. Сядам на мястото си. Влиза съдията Пиърс. Всички се надигаме. После Шамик Джонсън заема свидетелската банка.

Флеър Хикъри се изправя и внимателно закопчава сакото си. За последен път съм виждал костюм с подобен барутно-синкав цвят на една снимка от тържество през 1978 година. Той се усмихва към Шамик.

— Добър ден, госпожице Джонсън.

Шамик изглежда вдървена от ужас.

— Дубръден — успява да процеди тя.

Флеър й се представя така, сякаш двамата са се срещнали току-що на коктейл. Той прави преглед на криминалното й досие. Държи се внимателно и твърдо. Арестува ли са я за проституция, нали така? Арестували са я заради наркотици, нали така? Предявявано й е обвинение в отмъкване на осемдесет и четири долара от клиент, нали така?

Аз не възразявам.

Това също е част от моята стратегия на пълно разкриване. Много от тези въпроси поставих и аз, но разпитът на Флеър има ефект. На този етап не я принуждава да обяснява елементи от показанията си. Подгрява обстановката чрез повтаряне на известни факти от полицейски протоколи.

След двайсетина минути Флеър се заема с работата по същество:

— Пушили сте марихуана, нали?

Шамик отговаря с да.

— Пушихте ли вечерта на изнасилването, за което претендирате?

— Не.

— Не ли? — Флеър полага длан върху гърдите си, сякаш този отговор го изненадва до дъното на душата. — Хм. А приехте ли някакъв алкохол?

— Кого да съм приела?

— Пихте ли нещо алкохолно? Бира или вино?

— Не.

— Нищичко?

— Нищичко.

— Хм. Ами нещо обикновено? Например газирано?

Понечвам да възразя, но моята стратегия препоръчва в този случай да я оставя да се справи сама, доколкото е по силите й.

— Пих малко пунш — казва тя.

— Пунш значи. И той е безалкохолен?

— Те така казаха.

— Кои те?

— Момчетата там.

— Кои по-точно?

Тя се поколебава.

— Джери.

— Джери Флин?

— Да.

— И кой друг?

— Ъ?

— Казахте „момчетата“. В множествено число. Значи, повече от един. Джери Флин ще го минем за един човек. Така че кой още ви каза, че пуншът който пиете — впрочем, колко чаши изпихте?

— Не знам.

— Повече от една ли?

— Предполагам.

— Моля ви да не се осланяте на предположения, госпожице Джонсън. Бихте ли казала точно: повече от една?

— Вероятно да.

— А повече от две?

— Не знам.

— А възможно ли е да са били повече от две?

— Да, може би.

— Тогава, може би повече от три?

— Не мисля.

— Но не сте сигурна.

Шамик свива рамене.

— Ще трябва да отговорите.

— Не мисля, че са били три. Може би две. Може би още по-малко.

— И единственият, който ви е казал, че пуншът е безалкохолен, е Джери Флин. Нали така?

— Така ми се струва.

— Преди малко оставихте впечатлението, че са били повече от един. Сега обаче казвате само един човек. Променяте ли показанията си?

Изправям се.

— Възразявам.

Флеър махва пренебрежително с ръка:

— Той е прав. Въпросът е маловажен. Да минем нататък. — Той се прокашля и опира ръка върху десния хълбок. — Приехте ли някакви наркотици същата вечер?

— Не.

— Нито дори дръпване от цигара с марихуана например?

Шамик клати глава, но си спомня, че трябва да говори. Навежда се към микрофона и произнася ясно:

— Не, не съм вземала нищо.

— Хм, добре. Кога за последен път сте вземали някакви хапчета?

Отново съм на крака.

— Възразявам. Думата може да означава всякакви хапчета — аспирин, витамини…