Харлан Коубън - Гората

Кога най-сетне ще се науча да си държа устата затворена?

— Въпросът, който искам да изясня, е от съвършено различно естество и в никакъв случай няма да притесни свидетелката. Тя признава участието си в сексуални контакти с мъже. Фактът, че господин Брудуей би могъл да е един от тях, няма да я жигоса с червен знак върху челото.

— Опетняващо е — заявявам аз.

Флеър ме поглежда така, сякаш току-що съм изтърсен от задния отвор на кон.

— Вече ви обясних поради каква причина това изобщо не е така. Всъщност госпожица Джонсън обвинява двама юноши в много сериозно престъпление. Според показанията й мъж на име Джим я изнасилва. Моят пределно прост и ясен въпрос гласи: имала ли е някога сексуален контакт с господин Джим Брудуей — или Джеймс, щом тя предпочита така, — който понастоящем се намира в затвора заради изнасилване и побой?

Сега разбирам накъде бие. И това не е добре.

— Допускам въпроса — казва съдията.

Сядам на мястото си.

— Госпожице Джонсън, имала ли сте някога сексуална връзка с господин Брудуей?

По бузата й се търкулва сълза. — Да.

— Повече от един път?

— Да.

За миг изглежда, че Флеър ще се впусне в подробности, но той е твърде хитър и променя малко направлението на атаката:

— Случвало ли се е да сте под въздействието на алкохол или наркотици, докато осъществявате подобна връзка с господин Брудуей?

— Може би.

— Да или не?

Гласът му е тих, но непоколебим. Долавя се и нотка на раздразнение.

— Да.

Тя вече плаче. Аз ставам.

— Моля за кратка почивка, ваша чест.

Флеър спуска секирата, преди съдията да отговори:

— Случвало ли се е някой път в сексуалните ви занимания с Джим Брудуей да участва и друг мъж?

Залата експлодира.

— Ваша чест! — крещя аз.

— Тишина! — Съдията използва чука. — Тишина!

Публиката се усмирява бързо. Съдията Пиърс гледа надолу към мен.

— Давам си сметка за това колко е тежко да се чуе, но допускам този въпрос. Извръща се към Шамик: — Отговорете, моля.

Съдебният стенограф прочита отново въпроса. Шамик седи на мястото си, а по страните й се стичат сълзи. Когато стенографът млъква, тя заявява:

— Не.

— Господин Брудуей ще свидетелства затова, че…

— Доведе някакъв негов приятел да гледа! — изкрещява Шамик. — Това е. Не съм му позволила да ме докосне! Чувате ли ме? Никога!

Залата е смълчана. Опитвам се да държа главата си изправена, да не затварям очи.

— И така — продължава Флеър Хикъри, — имали сте сексуална връзка с мъж на име Джим…

— Джеймс! Казва се Джеймс!

— … докато в стаята присъства друг мъж, а вие все пак не се сещате откъде идват имената Джим и Кал?

— Не познавам никакъв Кал, а неговото име е Джеймс.

Флеър Хикъри я приближава. Лицето му изразява загриженост, сякаш се готви да й подаде ръка за помощ.

— Сигурна ли сте, че не сте измислили всичко това, госпожице Джонсън?

Гласът му звучи като на някой телевизионен психотерапевт.

Тя бърше сълзите от лицето си.

— Да, господин Хикъри, напълно сигурна съм. Абсолютно сигурна.

Но Флеър не отстъпва.

— Не твърдя, че непременно лъжете — продължава той и аз едва преглъщам възражението си, — но не е ли възможно пуншът да ви е дошъл в повече — не сте виновна за това, естествено, след като го смятате за безалкохолен, — а по-късно да сте се отдали на най-нормален полов акт, върху който наслагвате неприятен спомен от миналото? Това не би ли обяснило твърдението ви, че двамата изнасилвачи се казват Джим и Кал?

Готвя се да възразя в смисъл, че това са два въпроса, но Флеър си знае работата.

— Оттеглям въпроса — казва той с тон, сякаш това е най-печален момент за всички заети в това съдебно производство. — Нямам други.

Докато очаква Силвия Потър, Люси пуска името на странния посетител при Айра в търсачка на Интернет. Маноло Сантяго. Излизат множество резултати, но нито един, който да е от полза. Не е репортер или поне няма такъв в Мрежата. Кой е тогава? И какво търси при нейния баща?

Би могла да попита самия Айра, разбира се. Стига той да си спомни.

Минават два часа. После три, а след това — четири. Звъни в стаята на Силвия. Никой не отговаря. Опитва отново с пейджъра. Няма отговор. Това не е добре.

По какъв начин, по дяволите, е успяла Силвия Потър да се добере до нейното минало?

Люси преглежда студентския справочник. Силвия има стая в Стоунхаус — битовия район на комплекса. Решава да отскочи дотам.

В атмосферата на един студентски комплекс винаги присъства някаква магия. Надали има друго място, което да внушава подобно усещане за сигурност, защитеност от външни влияния, за изолираност от останалия свят и макар това да предизвиква протести, именно така трябва да бъде. Някои неща виреят по-добре във вакуум. Това е място, в което се чувстваш защитен, докато си млад, а когато поостарееш — като нея и Лони, — в него можеш да намериш уютно скривалище.