Харлан Коубън - Гората

Не обичам когато Флеър прави такива обещания.

— По време на това претендирано нападение, моите клиенти, господата Дженрът и Маранц, носеха ли маски?

— Не.

— А някакви други средства за дегизиране?

— Не.

— Правеха ли опити да скрият лицата си?

— Не.

Флеър Хикъри клати глава, сякаш това е най-озадачаващото нещо, чуто от него през целия му живот.

— И според собствените ви показания, вие сте била сграбчена и замъкната в онази стая против вашата воля. Нали така?

— Да.

— Стаята на господин Дженрът и господин Маранц, нали така?

— Да.

— Те не ви нападнаха отвън в тъмното или на друго място, което не би могло да се свърже с тях, така ли?

— Да.

— Това е странно, не мислите ли?

Готов съм да възразя, но оставям нещата така.

— Значи според вашите показания, двама мъже ви изнасилват, без да носят маски или да прикрият по друг начин своята самоличност, всъщност те ви показват спокойно лицата си, правят това в собствената си стая при наличието поне на един свидетел, видял как ви вкарват в стаята. Така ли е?

Моля се, отговорът на Шамик да не бъде вял. И той не е.

— Точно така.

— Но поради някаква причина — Флеър отново има вид на най-объркания човек върху планетата — те използват измислени имена?

Няма отговор. Това е добре.

Флеър Хикъри продължава да клати глава, сякаш някой току-що му е казал, че две и две прави пет.

— Вашите нападатели използват имената Кал и Джим вместо собствените си, това ли заявявате пред журито, госпожице Джонсън?

— Точно това.

— Според вас има ли някакъв смисъл в цялата работа?

— Възразявам — обаждам се аз. — Нищо в целия този брутален случай не би могло да има смисъл за пострадалата.

— Е, да, това ми е ясно — отвръща Флеър Хикъри. — Просто се надявах, че след като госпожица Джонсън е била там, тя разполага с някаква хипотеза относно обстоятелството, че са я нападнали в собствената си стая с открити лица, като в същото време използват прякори. — Той се усмихва приятно. — Имате ли такава, госпожица Джонсън?

— Какво да имам?

— Обяснение за причината, поради която двете момчета, наречени Едуард и Бари ще започнат да се наричат един друг Джим и Кал?

— Не.

Флеър Хикъри се връща на мястото си.

— Преди известно време ви попитах дали познавате други изнасилвачи, спомняте ли си?

— Да.

— Така. Е, познавате ли?

— Не.

Флеър кимва и вдига във въздуха лист хартия.

— Какво ще кажете за арестуван наскоро и прибран в Роуей мъж, обвинен в побой и сексуално насилие, на име — моля сега да внимавате, госпожице Джонсън — Джим Брудуей?

Очите на Шамик се отварят широко.

— Имате предвид Джеймс?

— Имам предвид Джим или Джеймс, щом предпочитате пълното име, Брудуей, живял на Сентръл Авеню 1189 в град Нюарк, щат Ню Джърси. Познавате ли го?

— Да — отвръща тя с тих глас. — Познавах го.

— Известно ли ви е, че той е понастоящем в затвора?

Тя свива рамене.

— Познавам много момчета, които са понастоящем в затвора.

— Не се съмнявам в това — за първи път в гласа на Флеър прозвучава хаплива нотка, — но моят въпрос е за друго. Попитах ви дали знаехте, че Джим Брудуей е в затвора.

— Той не се казва Джим. Той е Джеймс…

— Ще попитам отново, госпожице Джонсън, а след това ще помоля съда да ви принуди…

Аз съм вече прав.

— Възразявам. Той тормози свидетелката.

— Отхвърля се. Отговорете на въпроса.

— Чух нещо подобно — казва Шамик кротко.

Флеър въздиша театрално.

— Да или не, госпожице Джонсън. Знаехте ли, че Джим Брудуей изтърпява понастоящем присъда в щатски затвор?

— Да.

— Най-после. Толкова ли бе трудно?

Отново аз:

— Ваша чест…

— Няма нужда да драматизирате, господин Хикъри. Продължавайте.

Флеър Хикъри се връща при своята банка.

— Имала ли сте някога сексуална връзка с Джим Брудуей?

— Името му е Джеймс! — настоява Шамик.

— Да го наречем господин Брудуей тогава. Съгласна ли сте? Имала ли сте някога сексуални отношения с господин Брудуей?

Не мога да оставя това така.

— Възразявам. Сексуалният й живот няма отношение към процеса. Законът е категоричен по този въпрос.

Съдията Пиърс отправя въпросителен поглед към Флеър.

— Господин Хикъри?

— Аз не се опитвам да опетня репутацията на госпожица Джонсън или създам впечатлението, че е жена с неустойчив морал — казва той. — Противната страна вече обясни достатъчно ясно, че госпожица Джонсън е проститутка и е имала разнообразни сексуални контакти с множество мъже.