Патриша Корнуел - Следа

— Добре, благодаря — отвърна тя. — Имам му картичката, ще му звънна сама.

Остави слушалката, изправи се в средата на кухнята с ябълка в ръка и погледна към Руди, който ръфаше своята.

— Доста смешна работа, ако се замисли човек — подхвърли, надявайки се Руди да прояви по-ведро отношение към местните ченгета. — Викаме полиция, за да спазим една формалност. Или, още по-точно, за да се забавляваме…

Той леко повдигна мускулестите си рамене, продължавайки да хрупа ябълката. По брадичката му плъзна тънка струйка сок.

— Винаги е полезно да се включват и местните ченгета — рече. — Разбира се, до определени граници… Човек не знае кога ще му се наложи да използва техните възможности. — Очевидно и за него викането на полиция беше игра, при това доста занимателна. — Твоето запитване за Далесио вече е регистрирано. Ние нямаме вина, че издирването му се оказва доста трудно. Някои хора до пенсия няма да разберат кой, по дяволите, е тоя Далесио, напуснал ли е, уволнен ли е… Виждал ли го е някой? Той постепенно ще се превърне в легенда, ще дава храна за догадките им.

— И Тина Франкс също — подхвърли Луси и отхапа от ябълката си.

— Да докажеш, че си Луси Фаринели, май ще е доста по-трудно, отколкото, че си Тина Франкс или която и да било друга измислена личност — засмя се Руди. — Фалшивите ни документи се подкрепят от актове за раждане и всички останали бумаги. Като се замисля, май вече не мога да кажа къде всъщност се намира истинският ми акт за раждане…

— И аз вече не знам коя съм — кимна тя, подавайки му книжна салфетка.

— Нали? — ухили се Руди и отхапа от ябълката си.

— Всъщност, не съм сигурна и ти кой си — подхвърли Луси. — Затова на теб се пада да отвориш вратата на ченгето и да му кажеш, че трябва да се обади на ръководителя на следствена група Далесио, на когото ще предадем рисунката…

— Хубав план — усмихна се Руди. — Миналия път свърши добра работа…

Двамата държаха работно облекло и криминологични комплекти на различни места — най-вече в апартаментите и автомобилите си. Ала най-смайващо беше, че с лекота се измъкваха от всякакви ситуации, свързани с използването на тези атрибути — кожени боти, черни тениски и торбести панталони, якета с жълт надпис СЪДЕБНА МЕДИЦИНА на гърба. Разбира се, маскарадът включваше и основното оборудване, като се започне с професионалния фотоапарат, но най-голям ефект имаше поведението им на местопрестъплението, майсторски подчертано от езика на тялото. Простият план обикновено е най-добър. След като обзетата от паника Луси беше завъртяла 911 с молба да изпратят линейка за ранената Хенри, тя побърза да се обади и на Руди. Той се преоблече и позвъни на входната й врата няколко минути след появата на полицията. Представи се като новоназначен следовател, който е получил задачата да огледа местопрестъплението. Прояви достатъчно колегиалност и предложи на ченгетата да си гледат другата работа — нещо, което те с готовност приеха, тъй като да се мотаят наоколо, докато са на оглед представителите на следствието, за тях е равнозначно на дундуркане на бебе.

Луси, или Тина Франкс, както се беше представила в онзи ужасен ден, предложи на ченгетата букет от други лъжи. Заяви, че Хенри (също удостоена с фалшиво име) й дошла на гости от провинцията. Тя била още в леглото, измъчвана от махмурлук, докато Луси се къпела. Гостенката чула стъпките на нападателя и припаднала от страх. Била с доста лабилна психика и превъзбудата й се отразявала зле, затова Луси повикала линейка. Не, тя самата не успяла да види нападателя, а доколкото можела да прецени, от къщата не липсвало нищо. Не, според нея Хенри не е била обект на сексуално насилие, но все пак би трябвало да я прегледат в болницата. Нали така се прави? Поне такова е поведението на ченгетата в повечето телевизионни сериали…

— Чудя се колко време ще им трябва да установят, че ръководителят на следствена група Далесио се появява единствено в твоята къща — промърмори с усмивка Руди. — Адски е гот, че службата на шерифа покрива по-голямата част от Броуърд, чиято територия е кажи-речи колкото на Тексас, и е доста трудно да се установи кой пристига и кой си тръгва оттук…

Луси погледна часовника си, за да засече времето до пристигането на дежурния полицейски екип.

— Важното е, че включихме господин Далесио и той няма да се почувства обиден — каза тя.

Руди се засмя. Настроението му видимо се подобри. По принцип не се цупеше дълго, особено пък когато им предстоеше съвместна операция.