Патриша Корнуел - Необикновена зараза

Нощта в Дъблин беше студена и вятърът стенеше отвъд стените на стаята ми, досущ милион гайди. Старите прозорци скърцаха като прелитащи призраци. Разместих възглавниците още веднъж и най-сетне легнах по гръб върху ленените ирландски чаршафи. Но сънят така и не идваше и в съзнанието ми отново се появиха образите на видяното през деня — трупове без крайници и глави. Надигнах се, обляна в пот.

Запалих лампите и пред очите ми отново се материализираха тапицираните в тъмночервени карета дървени мебели в хотел „Шебърн“. Облякох халата си и погледнах телефона. Беше два след полунощ. В Ричмънд, Вирджиния, бе пет часа по-рано и Пит Марино, шефът на отдел „Убийства“ в градската полиция, сигурно беше буден. Вероятно гледаше телевизия, пушеше и ядеше нездравословна храна, освен ако не патрулираше по улиците.

Набрах номера му и той отговори веднага, сякаш седеше до телефона.

— Шега или почерпка? 1 1 На 31 октомври, Денят на вси светии, маскирани деца обикалят от къща на къща и искат бонбони с този традиционен въпрос, който означава, че ще скроят номер на стопанина, ако не ги почерпи. — Б.пр. — каза Марино, който явно беше добре почерпен.

— Малко си подранил — рекох аз и мигновено съжалих за обаждането.

— Ти ли си, докторе? Върна ли се в Ричмънд?

— Още съм в Дъблин. Каква е тази врява при теб?

— Събрали сме се няколко типа с толкова грозни лица, че не ни трябват маски. Затова всеки ден е Вси светии. Хей! Буба лъже! — изкрещя той.

— Винаги мислиш, че някой лъже — чу се глас. — Това е защото твърде дълго си бил детектив.

— Какви ги дрънкаш? Марино не може да разследва дори собствения си задник.

Чу се бурен смях и подигравателните пиянски забележки продължиха.

— Играем покер — уведоми ме Марино. — Колко е часът там, по дяволите?

— Едва ли ще искаш да знаеш — отговорих аз. — Имам неприятна новина, но моментът, изглежда, не е подходящ.

— Не, не. Чакай малко. Ще преместя телефона. Мамка му. Шнурът пак се е заплел. По дяволите. — Чуха се тежки стъпки и скърцане от преместване на стол. — Така е по-добре. Какво има?

— Днес обсъдих с патолога случаите в сметищата. И все повече се убеждавам, че серийните убийства и разчленявания са дело на същия човек, когото издирваме във Вирджиния.

— Тихо, момчета! — повиши тон Марино.

Чух го, че премества стола си още по-надалеч от веселата компания, и протегнах ръка към чашата с уиски.

— Доктор Фоли работи по петте случая в Дъблин — продължих аз. — Видях труповете. Гърбовете са разрязани хоризонтално през петия прешлен. Ръцете и краката са отрязани през ставите и това е необикновено, като вече подчертах. Жертвите са от различни раси, на възраст между осемнайсет и трийсет и пет години. Всички са идентифицирани и класифицирани като убийства с неуточнен предмет. Главите и крайниците не са намерени, а останките са открити в частни сметища.

— По дяволите. Звучи познато.

— Има други детайли, но приликата е очевидна.

— Тогава убиецът може сега да е в Съединените щати. В края на краищата се оказа добре, че отиде в Дъблин.

Марино явно не бе мислил така в началото. Всъщност никой не одобряваше идеята за заминаването ми. Аз съм главният съдебен лекар на Вирджиния и когато Кралската колегия на медиците ме покани да изнеса цикъл от лекции в колежа „Тринити“, не можах да подмина възможността да разследвам дъблинските убийства. Марино смяташе това за загуба на време, а ФБР предположи, че резултатът от разследването ми ще бъде само статистически.

Съмненията им бяха разбираеми. Убийствата в Ирландия бяха извършени преди повече от десет години и също като във Вирджиния, уликите бяха малко. Не разполагахме с отпечатъци, зъби, конфигурации на синусите, нито със свидетели. Нямахме биологични проби от безследно изчезнали хора, за да ги сравним с ДНК на жертвите. Не знаехме как е настъпила смъртта. Следователно беше ни много трудно да кажем нещо определено за извършителя. Само предполагах, че той умело борави с трион за месо и по всяка вероятност някога е работил с този инструмент.

— Последното убийство в Ирландия е било извършено преди десет години — казах аз. — А през последните две години във Вирджиния са станали четири подобни престъпления.