Патриша Корнуел - Следа

— Направи го спокойно, но аз вече погледнах — забеляза движенията й Филдинг. — Не открих други контузии.

— Езикът?

— Не го е прехапала. Но не ми се иска да_ти обяснявам къде се намира…

— Мога да отгатна — отвърна тя и пъхна ръце в плика с хлъзгавите органи, по-голямата част от които бяха нарязани.

Филдинг подложи облечените си в ръкавици ръце под силната водна струя, която плющеше в умивалника, после ги подсуши с някаква кърпа.

— Прави ми впечатление, че Марино не се е присъединил към теб…

— Честно казано, изобщо не знам къде е — призна с мрачен тон Скарпета.

— Никога не си е падал по разложените трупове.

— Бих била сериозно обезпокоена за всеки, който си пада по тях — сви рамене тя.

— Също и за онези, които обичат мъртви деца — добави Филдинг, облегна се на плота и извърна лице към нея. — Надявам се да откриеш нещо, защото аз не успях. И това много ме смути…

— Кръвоизливи в очните ябълки? — попита Скарпета. — В момента очите й са прекалено зле, за да мога да се произнеса…

— Като я докараха, имаше многобройни кръвонасядания — отвърна Филдинг. — Трудно ми е да кажа дали е имала кръвоизлив в очните ябълки. Но не забелязах такъв…

Скарпета направи опит да си представи тялото на Джили в момента, в който са го докарали в моргата. Била е мъртва едва от няколко часа, лицето и очите й са били кървавочервени.

— Белодробен оток? — попита.

— Донякъде.

Пръстите й най-сетне напипаха езика. Премести се пред умивалника и го подложи на водната струя, след което го подсуши с една от евтините кърпи, осигурени от щата. Придърпа подвижната хирургическа лампа и я надвеси над езика.

— Имаш ли лупа? — попита, докато продължаваше да бърше и нагласява органа.

— Момент…

Филдинг издърпа някакво чекмедже, порови вътре и извади лупа в рамка и с дълга дръжка.

— Дано да видиш нещо, защото аз не можах…

— Документирани припадъци или нещо подобно?

— Не. Никой от близките не е споменавал за такива неща. — Не виждам наранявания — промърмори Скарпета, която търсеше доказателства, че момичето може да си е прехапало езика. — Взел си проба от езика във вътрешността на устата, нали?

— О, да. Взел съм проба от всичко, за което се сетиш — отвърна Филдинг и отново се облегна на мивката. — При огледа не открих нищо подозрително. Лабораторията също не намери нищо, което да свидетелства за сексуално насилие. Не знам дали изобщо са установили нещо необичайно…

— В първоначалното си описание пишеш, че тялото й е пристигнало с пижама, чиято горна част е била обърната наопаки.

— Мисля, че беше точно така — кимна той, после вдигна папката и започна да я прелиства.

— Фотографирал си абсолютно всичко.

Това не беше въпрос, а констатация. Скарпета беше сигурна, че колегата й е постъпил точно по този начин.

— Хей, забрави ли кой ми е учителят? — усмихна се Филдинг.

Тя му хвърли кратък поглед, но замълча. Това, на което го беше обучавала, едва ли се изчерпваше само със стриктното заснемане на пристигащите трупове.

— С удоволствие констатирам, че не си пропуснал абсолютно нищо, свързано с езика — каза след проточилата се пауза Скарпета, след което пусна органа обратно в плика, при другите почернели и вмирисани вътрешности на Джили Полсън. — Сега нека я обърнем, защото ще се наложи да я извадим от чувала…

Направиха го на етапи. Филдинг хвана тялото под мишниците и го повдигна, а Скарпета издърпа чувала изпод него. След това той го обърна на една страна, давайки й възможност да сгъне вдървения найлон и да го положи в края на носилката. Едновременно видяха охлузванията по гърба на момичето.

— Проклет да бъда! — нервно прошепна Филдинг. Всъщност, охлузването беше единично и доста леко, имаше размерите на сребърен долар и се намираше в лявата част на гърба, точно под плешката.

— Заклевам се, че когато я аутопсирах, това нещо го нямаше! — промълви Филдинг, докато се навеждаше, за да разгледа белега по-добре. — По дяволите! Не мога да повярвам, че съм го пропуснал!

— Знаеш как е — промърмори Скарпета, предпочитайки да не изказва мнение. Нямаше смисъл да го критикува, просто защото вече беше късно. — След аутопсията контузиите винаги стават по-отчетливи.

Взе един скалпел от количката до себе си и направи дълбок срез напреко на зачервената област. С това искаше да провери дали не става въпрос за обезцветяване на околните тъкани след настъпването на смъртта. В такъв случай петното би трябвало да е съвсем повърхностно, но то не беше такова. Кръвта беше попила дълбоко в подкожната тъкан, което означаваше, че някаква травма е причинила спукване на кръвоносен съд — когато в тялото все още е имало кръвно налягане. Всъщност това беше всичко, което можеше да се каже за охлузването или контузията: множество малки кръвоносни съдове, спукани или смачкани от някакъв удар и изпуснали съдържанието си. Филдинг постави двайсетсантиметрова пластмасова линийка успоредно със срязаната червеникава тъкан и започна да прави снимки.