Патриша Корнуел - Следа

Двете седмици във фризера бяха забавили процеса на разлагане, но изсъхналото тяло беше започнало да се мумифицира. Вонята беше силна, но Скарпета се бе научила да я понася. Лошата миризма е само един от начините, по които тялото се представя пред своите изследователи, нищо повече. Джили Полсън не можеше да направи нищо по отношение на външния си вид, нито на миризмата си. Тя просто бе мъртва. Лицето й беше зеленикаво, бледо, мумифицирано от обезводняването. Очите под клепачите бяха полуотворени, но бялото им беше изсъхнало и станало почти черно. Леко разтворените й устни също бяха сухи, с кафеникав цвят, дългата й руса коса се беше подвила около ушите и под брадичката й. Скарпета отбеляза, че по шията липсват външни белези, включително и такива, които биха могли да се получат по време на аутопсия. Най-тежкият грях на патолога е дупката в гръкляна, направена при опит да се извадят езикът и ларинксът. Не защото има някакво значение за успеха на аутопсията, а защото най-трудно може да се обясни на опечалените близки.

Т-образните срезове започваха малко под гръдната кост, спускаха се диагонално надолу, заобикаляха пъпа и се съединяваха над венериния хълм. Бяха зашити с канап, който Филдинг започна да реже със скалпела си. Все едно че разпаряше ушита на ръка парцалена кукла. Скарпета пристъпи към близкия плот и разтвори папката с протокола от аутопсията и първоначалното заключение на следствието. Момичето беше високо метър и петдесет и седем, с тегло петдесет и два килограма. Ако беше жива, през февруари щеше да навърши петнадесет… Очите й са били сини. В доклада на Филдинг най-често се срещаше изразът „в нормални граници“. Той беше използван за състоянието на мозъка, белите дробове, сърцето, черния дроб… Всичките й органи са били такива, каквито би трябвало да има едно здраво младо момиче.

Но Филдинг все пак беше открил белези, които сега би трябвало да са още по-видни, тъй като кръвта беше източена от тялото, а малките остатъци от нея, задържали се в наранената тъкан, щяха отчетливо да се очертаят на фона на бледата кожа. Върху една телесна диаграма беше отбелязал контузиите по ръцете, концентрирани основно в горната им част. Скарпета върна папката на мястото й, а Филдинг измъкна доста тежката найлонова торбичка със секционирани вътрешни органи, съхранявана в гръдната кухина. Патоложката се обърна към трупа и вдигна едната от тънките ръце на момичето. Беше бледа и сбръчкана, студена и влажна. Леко я завъртя, търсейки белезите. Rigor mortis отдавна нямаше, тялото не беше сковано. Сякаш животът си беше отишъл твърде отдавна, за да се противопоставя на смъртта. Яркочервеният белег ярко контрастираше с бледата кожа. Намираше се точно над малката сбръчкана длан, като червенината започваше от кокалчето на палеца и свършваше при кокалчето на кутрето. Подобен белег имаше и на другата ръка.

— Шантава работа, а? — подхвърли Филдинг. — Сякаш някой я е стискал здраво… Но защо? — Пръстите му развързаха възела на плика и го отвориха. От кафеникавата маса във вътрешността му изригна отвратителна миризма. — Уф! Не знам какво искаш да постигнеш, като се заровиш във всичко това! Но моля, заповядай!

— Остави плика на масата, аз ще проверя каквото ми трябва кимна Скарпета. — Вероятно е била завързана… Как е била намерена? Опиши ми положението на тялото… — Придвижи се към умивалника и откри това, което й трябваше: чифт дълги ръкавици от дебела гума, стигащи почти до лактите.

— Не знам дали ще бъда точен — започна Филдинг. — Била е открита от майка си, която е направила опит да я съживи. Жената не си спомня дали Джили е лежала по очи, по гръб, на една страна… Няма никаква идея и за охлузванията по ръцете.

— А ливор?

— Изключено. Не е била мъртва достатъчно дълго време. Когато кръвта спира да циркулира, тя се събира там, където й позволява гравитацията, образувайки наситенорозови петна, побеляващи и при най-лекия натиск. Хората инстинктивно искат да се преборят със смъртта, като не оставят тялото в покой, но за съдебната медицина обратното е по-полезно. Няколко часа са достатъчни както за по-популярното вкочаняване на тялото, известно като rigor mortis, така и за livor mortis — изразът, който се използва за окончателното спиране на кръвообращението. Дори трупът да се мести след изтичането на тези часове, характеристиките на двете състояния вече са окончателни и дават ясна представа за положението на тялото в момента на смъртта.

Скарпета дръпна лекичко долната устна на Джили, проверявайки за наранявания от вътрешната й страна. Такива наранявания се причиняват, когато устата е затисната с длан или цялата глава е притисната към леглото.