Патриша Корнуел - Следа

— Добре. Но помниш какво е система за събиране на физически доказателства, нали?

Тя кимна.

— А сестрата? Казаха ми, че била много добра. Името й е Бренда. Изследвала те е за изнасилване и свързаните с него физически доказателства. В същата стая преди са преглеждали деца и по тази причина била пълна с плюшени играчки. Тапетите по стените били с Мечо Пух, мечета, хралупи с мед и дървета. Бренда била облечена в светлосиньо костюмче, а не с обичайната манта на медицинска сестра.

— Ти не беше там.

— Тя ми разказа всичко това по телефона.

Хенри закова поглед в босите си крака, вдигнати върху седалката на креслото.

— Ти ли я попита с какво е била облечена?

— Има кафяви очи и къса черна коса… — Бентън правеше всичко възможно да й помогне да се разтовари от това, което задържа в себе си, след което да обсъдят спокойно системата за събиране на физически доказателства. — Липсвала е семенна течност, Хенри. Липсвали са и други следи от сексуално насилие. Бренда обаче е открила някакви влакна по кожата ти. Сякаш си била намазана с някакъв лосион или крем за тяло. Помниш ли да си се мазала с такова нещо?

— Не — тихо отговори тя. — Но не мога да бъда сигурна, че не съм го правила…

— Според Бренда кожата ти била мазна и миришела хубаво. Сякаш била намазана с парфюмиран лосион за тяло…

— Той не ме е мазал с нищо.

— Той?

— Би трябвало да е той, не мислиш ли? — попита с надежда Хенри, с онзи особен тон, който хората използват, когато се опитват да заблудят околните или себе си. — Не е възможно да е била тя. Жените не правят такива неща…

— Жените правят всякакви неща. Засега не знаем дали е бил мъж или жена. Върху матрака в спалнята са били открити няколко косъма, черни и къдрави. С дължина десетина сантиметра.

— Значи скоро всичко ще бъде ясно — отвърна тя. — ДНК анализът на тези косми ще даде отговор на въпроса, дали става въпрос за мъж или за жена.

— Страхувам се, че не е така. ДНК анализите не могат да определят пола. Може би расата, но не и пола. Продължителността на изследването е най-малко един месец… Дотогава вероятно ще бъдеш склонна да приемеш, че сама си се намазала с лосион за тяло…

— Не — поклати глава жената. — Но и той не го е направил. Не бих му позволила. Бих се борила с него, стига да имам подобна възможност. И той вероятно го е искал.

— Но не си се намазала сама, така ли?

— Казах, че не го е сторил той, нито пък аз. И това е достатъчно. Освен това теб изобщо не те засяга…

Бентън я разбра. Лосионът нямаше нищо общо с нападението — разбира се, ако Хенри казва истината. Помисли си за Луси и изведнъж му стана мъчно за нея, като едновременно с това малко й се ядоса.

— Кажи ми всичко — подхвърли Хенри. — Кажи ми какво мислиш, че се е случило с мен. А пък аз ще ти кажа дали го приемам или не…

На лицето й се появи бледа усмивка.

— Луси се върнала у дома — започна Бентън. Това вече беше стара информация, но той не искаше да я разкрива прекалено бързо. — Било около обед. Видяла, че алармата не е включена, в момента, в който отключила входната врата. Повикала те по име, но ти не си отговорила. До слуха й стигнало потропването на задната врата, от която се отивало към басейна. Хукнала натам. Влязла в кухнята и открила, че вратата към басейна зее.

Широко отворените очи на Хенри гледаха покрай него, някъде към прозореца.

— Много ми се иска да го беше убила! — прошепна тя.

— Не е видяла никого. Може би нападателят е чул спирането на черното ферари на паркинга и е побързал да избяга…

— Той беше в моята стая, откъдето трябва да се спусне по доста много стълби! — прекъсна го с все така изцъклени очи Хенри. Интонацията й вдъхваше доверие.

— Луси не е вкарала колата в гаража, тъй като се отбила за малко, колкото да те провери — продължи Бентън. — По тази причина се озовала пред входа доста бързо, може би в момента, в който нападателят е напускал къщата през задната врата. Не го е преследвала, защото не го е видяла. В момента мислите й били насочени единствено към теб, а не към евентуалния нападател, проникнал в къщата.

— Не съм съгласна — пропя с почти щастлив глас Хенри.

— Обясни ми защо.

— Тя не беше излязла с черното ферари, което си беше в гаража. Беше взела другото — синьото. Именно него паркира пред къщата.

Пак нова информация, отбеляза Бентън, запазвайки изражението си спокойно и дори малко небрежно.

— Ти си била болна на легло, Хенри — подхвърли той. — Сигурна ли си за колата, която е карала в този ден?