Патриша Корнуел - Следа

Гледаше я как се връща към коженото кресло, стиснала с две ръце чашата си. Несъобразителността й изобщо не го безпокоеше. Възпитаният човек би попитал дали и той желае още кафе, но Хенри беше сред най-егоистичните и безчувствени хора, които познаваше. И преди нападението е била такава, и след нападението щеше да си бъде все същата егоистка. Най-добре би било, ако не се доближава повече до Луси… С лека въздишка си напомни, че няма право нито да пожелава такова нещо, нито да съдейства за превръщането му във факт.

— Хенри — промърмори той, докато ставаше да си налее допълнителна порция кафе. — Тази сутрин готова ли си да направим един преглед на фактите?

— Да, но нищо не мога да си спомня — каза тя. — Знам, че не ми вярваш, но…

— Защо си убедена в това? — Наля си кафе и бавно се върна в дневната.

— Докторът не ми повярва…

— О, докторът. Той наистина каза, че не ти вярва… — Отново зае мястото си на дивана. — Мисля, че знаеш какво е мнението ми за този доктор, но ще ти го припомня още веднъж. Човекът възприема жените като истерички. Не ги харесва и не ги уважава, страхува се от тях. Той е лекар в „Бърза помощ“ и няма никаква представа за насилниците и техните жертви.

— Мисли, че сама съм си причинила всичко това! — гневно изсъска Хенри. — Чух как го споделя със сестрата.

Бентън беше внимателен с реакцията си. Хенри му предлагаше нова информация. Оставаше му да се надява, че тя отговаря на истината.

— Разкажи ми — рече. — Много бих искал да чуя какво е казал на сестрата…

— Би трябвало да го дам под съд тоя задник! — добави все така гневно тя.

Бентън запази мълчание и бавно отпи от кафето си.

— И може би наистина ще го направя! — продължи навъсено Хенри. — Помисли, че не го чувам, защото, когато влезе в стаята, очите ми бяха затворени. Бях почти заспала и сестрата се готвеше да излезе, но въпреки това чух всичко…

— Престорила си се на заспала, така ли? — пожела да се увери Бентън.

Тя кимна с глава.

— Ти ги умееш тези неща. Някога си била професионална актриса…

— И все още съм. Човек не може да престане да бъде актьор. В момента просто не играя, тъй като се занимавам с други неща…

— Като те гледам, сигурно си била добра — промълви Бентън.

— Наистина е така.

— В преструвките. Страшно те бива в преструвките… — Замълча за момент, после попита: — Често ли се преструваш, Хенри?

Очите й потъмняха.

— В болничната стая се преструвах, за да разбера какво ще каже докторът. И чух всяка негова дума. Той каза: „Няма нищо по-гадно от това да обвиниш някого в изнасилване, когато си ядосан… Последиците са страхотни.“ А след това избухна в смях.

— Не те обвинявам, че искаш да го съдиш — въздъхна Бентън. — Това в спешното ли се случи?

— Не, не. В стаята ми. По-късно през деня, когато приключиха с изследванията и ме преместиха в обикновена болнична стая. Не помня на кой етаж беше…

— Това е още по-лошо — поклати глава Бентън. — Този човек изобщо не би трябвало да идва в стаята ти. Той работи в спешното отделение и няма работа по етажите. Отбил се е от любопитство, а това не е разрешено…

— Ще го съдя! Мразя го! — Хенри отново разтърка пръста си. Белезите върху него и върху ръцете й бяха избледнели до тютюневожълто. — Спомена за някакви декстро … Не знам какво означава това, но явно беше обида за мен.

Още една новина. Бентън беше сериозно обнадежден, че с времето и нужното търпение тя ще си спомни повече неща, които отговарят на истината.

— Декстро наричат хората, които злоупотребяват с лекарства против алергии и грип, както и със сиропи против кашлица, защото съдържат опиати — поясни той. — За съжаление повечето от тях са тийнейджъри.

— Задник! — изруга под нос Хенри и придърпа полите на робата си. — Не можеш ли да му погодиш някой номер?

— Хенри, имаш ли представа защо е споменал, че си била изнасилена? — побърза да смени темата Бентън.

— Не знам. Аз мисля, че не съм…

— Помниш ли сестрата от съдебна медицина?

Жената бавно поклати глава.

— Откараха те с количка в една лаборатория в съседство със спешното, където те подложиха на система за събиране на физически доказателства. Знаеш какво означава това, нали? Когато се умориш да играеш, сигурно ще си спомниш, че си била полицейски служител, преди Луси да те срещне и наеме в Лос Анджелис тази есен. Не може да не знаеш какво е проба, взета чрез натривка, или пък събирането на косми и влакънца…

— Не съм се уморила, само исках малко почивка, време за нещо друго…