Патриша Корнуел - Следа

— Как се сдоби с тези синини? — попита Луси, докато крачеше след Хенри с големи крачки и ускорено дишане. — Знам, че помниш. Знам, че помниш много добре!

— О, за синините, които щракнахте на фото, ли питате, госпожице Супер ченге? — задъхано подвикна Хенри и заби щеката в снега пред себе си.

— Знам, че помниш! — извика с овлажнели очи Луси, но все пак успя да запази стабилността на гласа си.

— Той седна върху мен — отвърна Хенри и направи поредната широка крачка. — Копелето с дългата чуплива коса. Отначало го взех за жена, помислих го за жената, която чисти басейна… Няколко дни по-рано го зърнах да се мотае наоколо. Но тогава бях с температура. Взех го за някаква дебелана, която си наела да почисти басейна…

— Той почистваше ли го?

— Да. Затова си помислих, че си наела втори човек за почистването… А сега и най-интересното… — Обърна се да я погледне, на лицето й се беше изписало ново, доста странно изражение: — Онази шибана пияница, съседката ти, правеше снимки! Щракаше абсолютно всичко, което става в имота ти.

— Благодаря за информацията — кимна Луси. — Сигурна съм, че не си я споделила с Бентън, въпреки че той си губи времето в опит да ти помогне… Хубаво е, че ни казваш за евентуалното съществуване на снимки.

— Това е всичко, което помня. Как седна върху мен. Не исках да го казвам на никого… — Беше толкова задъхана, че се принуди да спре. Когато се обърна, върху бледото й лице се беше изписала жестокост: — Намирах го за смущаващо, знаеш… Не можех да си представя, че разказвам на някого за грозния и дебел малоумник, озовал се изведнъж в леглото ми. И на всичкото отгоре е седнал отгоре ми… — Обърна се и отново закрета по обратния път.

— Благодаря за информацията, Хенри. Проявяваш се като истински следовател.

— Край на тая работа! — отсече Хенри. — Напускам. Вземам първия самолет за Ел Ей! Напускам, чуваш ли?

Луси се върна на дънера и загреба поредната шепа сняг.

— Не можеш да напуснеш, защото си уволнена — рече тя.

Хенри не я чу.

— Уволнена си! — изкрещя от мястото си Луси. Хенри крачеше с широки крачки и решително размахваше щеките си.

Едгар Алан Пог се разхождаше из просторния оръжеен магазин „Гънс енд Поун“ на Национална магистрала №1 и леко опипваше оловно-медните патрони, потънали дълбоко в десния джоб на панталоните му. От време на време сваляше някой кобур от рафта, изчиташе данните от вътрешната му страна, след което внимателно го връщаше обратно. Днес нямаше нужда от кобур. Всъщност, каква дата бе днес? Не беше много сигурен. Дните се точеха монотонно, без нищо да ги отличава един от друг. Освен беглия спомен за смяна на осветлението, докато се потеше на градинския си стол и гледаше в голямото око, изрисувано на стената.

Нямаше мира от изтощителната кашлица, която го връхлиташе час по час — тежка, суха и дълбока. Носът му течеше, ставите го боляха. Добре знаеше какво означава това. Доктор Филпот беше свършил ваксината. Доктор Филпот не беше помислил за Пог, не беше се сетил, че той се нуждае от противогрипната ваксина повече от всеки друг пациент. Е, извини се наистина, но това не оправи нещата. Оказа се, че ваксината е свършила в целия град.

— Обади се другата седмица, но лично аз не храня особени надежди…

— А дали ще ги има във Флорида? — попита Пог.

— Съмнявам се — отвърна доктор Филпот. Беше много зает и почти не го слушаше. — Съмнявам се, че ще намериш ваксина срещу грип, освен ако не извадиш голям късмет. Тази година е регистриран рекорден недостиг на ваксина. Не са произвели достатъчно, а за допълнително количество са необходими минимум четири месеца. Което означава, че ваксина ще има чак следващата година. Но тя не винаги е сигурна. Често става така, че се ваксинираш срещу един вирус, а те пипва друг. Най-добрата профилактика е да избягваш контакт с болни и да се грижиш за себе си. Не се качвай на самолети, стой далеч от фитнеси и гимнастически зали. Там вирусите се разпространяват най-лесно.

— Да, сър, добре, сър — беше отговорил Пог, въпреки че никога през живота си не беше летял със самолет, а в гимнастически салон не беше влизал от гимназията.

Изправен пред щанда с аксесоари за почистване на оръжие, Едгар Алан Пог се закашля с такава сила, че очите му се насълзиха. Въпреки това не се отмести, тъй като му беше приятно да съзерцава всичките тези шишенца, кутийки и четчици. Но днес не възнамеряваше да почиства оръжие, затова продължи обиколката си. Очите му не изпускаха нито един от посетителите. След няколко минути се оказа сам, ако не се броеше един едър мъж зад тезгяха, зает да слага някакъв пистолет във витрината.