Патриша Корнуел - Следа

— Не бих казала, че е все тая — каза Луси и се обърна да я погледне. Направим впечатление, че беше доста отслабнала, а в очите имаше някакво ново, непознато досега пламъче. — „За малко не умрях“, звучи някак отнесено, докато аз искам да усетя истинските ти чувства и емоции…

— По-добре да не искаш такива неща — промърмори Хенри и неохотно се отпусна на заснежената кора, на доста голямо разстояние от приятелката си.

— Ти не го потърси и той те намери — продължи Луси, гледайки право пред себе си.

— Което означава, че ме е дебнал. Половината Холивуд е обект на дебнене. Предполагам, че това ме прави член на клуба, нищо повече… — Прозвуча така, сякаш е доволна да бъде член на клуба на звездите, които ги дебнат.

— Доскоро и аз мислех така — рече Луси и загреба шепа ситен сняг с ръкавицата си. — Но след това разбрах, че си дала интервю, в което споменаваш, че съм те наела… Явно си пропуснала да ми кажеш.

— Какво интервю?

— За „Холивудски репортер“, който те цитира…

— Цитирали са ме за куп неща, които не съм казвала — сви рамене Хенри.

— Тук обаче не става въпрос за нещо, което не си казвала. Тук става въпрос за специално интервю, което си дала за това издание. Цитирано е името на фирмата ми — нещо, което по принцип не е някаква тайна… Такава обаче е фактът, че офисът ни е преместен във Флорида… Тази информация е секретна, главно заради тренировъчния лагер. След което изведнъж я виждам в пресата, което означава, че вече не е никаква тайна…

— По всяка вероятност не си се научила да различаваш клюките и измислените истории — опита да се защити Хенри. — Ако беше работила в киното като мен, със сигурност щеше да го умееш. И щеше да знаеш за какво става въпрос…

— Страхувам се, че и сега го умея достатъчно — отвърна Луси, без да извръща глава към нея. — По някакъв начин Едгар Алан Пог е разбрал, че леля ми от време на време работи за мен, в новия ми офис с адрес Холивуд, Флорида. И познай какво предприема… — Наведе се и загреба нова шепа сняг: — Идва в Холивуд с намерението да ме открие…

— Изобщо не е търсил теб — възрази Хенри, а гласът й беше по-студен от снега около тях. Луси не усещаше студа, защото ръката й беше скрита в дебела ръкавица, но нищо не й пречеше да долови студенината в гласа на Хенри.

— Страхувам се, че е търсил именно мен — каза тя. — Винаги е трудно да се определи кой кара тези бързи ферарита, знаеш… За да е сигурен, човек трябва да е съвсем близо до тях, а от друга страна, те са много лесни за проследяване… В това отношение Руди е прав. Много лесни са за проследяване. И Пог е успял да ме проследи. Може би е разпитвал наоколо и е съумял да открие тренировъчния лагер, може би просто е проследил някое от фераритата до дома ми. Вероятно черното, не знам… — Разтвори облечените си в кожа пръсти, снегът падна в краката й. Наведе се и гребна още една шепа: — Мисля, че се е добрал до черното ферари, което беше ужасно изподраскано… Станало е онзи път, когато ти го беше взела без разрешение, или по-точно — въпреки изричната ми забрана да го караш… Може би през същата нощ е открил и къщата ми, но не съм сигурна… При всички случаи обаче не е дебнал теб…

— Ти си страшна егоистка! — изсумтя Хенри.

Луси смачка на малка топка снежинките върху ръкавицата си.

— Преди да те назнача, аз си направих труда да проверя биографията ти до девето коляно — каза с въздишка тя. — Изчетохме всичко, което е било писано за теб, до последната реклама. За съжаление ние двете не си говорим много. Бих искала да прекратиш това звездно поведение. Престани да се държиш така, сякаш са те дебнали, защото си звезда… Нима не разбираш, че това е отегчително?

— Прибирам се — скочи на крака Хенри и едва не се просна в снега. — Чувствам се много уморена.

— Той е искал да те убие, за да ми отмъсти — тихо продължи Луси. — За нещо, което се случи още докато бях дете… Разбира се, доколкото може да се вярва на извратената му логика. Работата е там, че аз изобщо не го помня. Както и той едва ли помни теб… Предполагам, че в някои отношения всички ние сме само инструменти.

— Съжалявам, че изобщо се запознахме — враждебно я погледна Хенри. — Ти разби живота ми!

В очите на Луси се появиха сълзи, но тялото й остана заковано върху дънера. След известно време загреба още малко сняг и го пръсна по дървото до себе си.

— И без това винаги съм си падала по мъже — промълви Хенри и потегли по стъпките им в обратна посока. — Не знам защо изобщо се захванах… Може би от любопитство, за да видя какво е… Предполагам, че много хора ще те намерят за вълнуваща, за определен период от време… Експериментирането е нещо обикновено в света, от който идвам. Не че има някакво значение, но…