Патриша Корнуел - Следа

— Добре, след като държите на откровеността, ще я получите. — Високопарната фраза не успя да прикрие страха му. Явно не искаше да я прогони, искрено се надяваше да я задържи. — Ако трябва да бъда откровен, повикването ви тук не беше моя идея. Честно казано, комисарят по здравеопазването искаше странично мнение и в тази връзка спомена името ви…

— Би трябвало да ме потърси лично — подхвърли Скарпета. — Това би било далеч по-честно…

— Предложих му аз да се заема. Честно казано, не ми се искаше да ви разкарвам дотук… — Колкото по-често употребяваше „честно казано“, толкова по-малко му вярваше тя.

— Ето за какво става въпрос: доктор Филдинг не успя да открие причината за смъртта. Затова бащата на момичето — бащата на Джили Полсън, потърси помощта на комисаря…

Споменаването на доктор Филдинг я жегна. Не знаеше дали все още работи тук, не беше и попитала.

— А комисарят се обади на мен, както вече ви казах. Настоя за пълна медицинска аргументация. Използва точно този израз…

Бащата трябва да е бил доста настойчив, помисли си Скарпета. Телефонните оплаквания на разстроени семейства се срещат достатъчно често, но единици от тях карат високопоставен държавен служител да изиска пълно разследване и мнението на външен експерт.

— Кей, аз разбирам колко неудобно се чувствате — промълви доктор Маркъс. — Не бих искал да съм във вашето положение.

— А какво според вас е моето положение, доктор Маркъс?

— Мисля, че Дикенс имаше разказ с подобен сюжет, казваше се „Коледната Карол“. Убеден съм, че сте чувала за Призрака на миналото, който се появява по Коледа… — Пусна една от тънките си многозначителни усмивки, вероятно без да си дава сметка, че плагиатства от Брус — човека от охраната, който преди малко нарече Марино Призрак от миналото. — Завръщането винаги е трудно, но вие притежавате забележителен кураж. На ваше място едва ли бих проявил великодушие към институция, която не се е отнесла благосклонно с мен…

— Не става въпрос за моите чувства, а за едно мъртво четиринадесетгодишно момиче — поклати глава Скарпета. — Вярно е, че доста добре познавам това учреждение, но…

— Отношението ви е определено философско — прекъсна я доктор Маркъс.

— Нека кажа това, което е всеизвестно — вдигна ръка тя. — Когато умират деца, федералният закон ни задължава да направим пълно и задълбочено разследване на причините за смъртта, да потърсим сходство между отделните случаи. Ако бъде установено със сигурност, че Джили Полсън е била убита, всяка молекула във вашата служба ще бъде анализирана под лупа, а резултатите от тези анализи ще станат публично достояние. Между другото, ще ви бъда задължена, ако не ме наричате Кей пред своите подчинени и колеги. Бих добавила, че изобщо не желая да използвате малкото ми име.

— Предполагам, че целта на комисаря е била да се ограничат пораженията от изтичането на информация — отговори доктор Маркъс, без да дава вид, че е чул последната й реплика.

— Не съм дала съгласието си да правя каквито и да е изявления пред медиите — поясни тя. — Във вчерашния ни телефонен разговор приех да помогна с каквото мога за установяване причините за смъртта. Но не бих могла да си свърша работата, ако вие не сте напълно откровени с мен и асистента ми — в случая Пит Марино.

— Честно казано, изобщо не ми хрумна, че бихте изявили желание да участвате в оперативката — промърмори доктор Маркъс и отново погледна часовника си — беше стар, с тясна кожена каишка. — Но, ваша воля. Ние нямаме никакви тайни. А по-късно заедно ще прегледаме случая „Полсън“. Ако искате, можете да извършите повторна аутопсия…

След тези думи докторът отвори вратата пред нея.

— Умряла е преди две седмици, а тялото все още не е предадено на близките й? — изненадано попита Скарпета.

— Те са толкова разстроени, че на практика не са направили никакви постъпки да го приберат — отвърна с гримаса доктор Маркъс. — Според мен се надяват, че ние ще поемем разноските по погребението.

Скарпета влезе в заседателната зала и се насочи към дъното, към най-отдалечения край на продълговатата маса. През годините, в които бе управлявала тази служба, тя нито веднъж не бе сядала тук, дори за да проведе набързо някой разговор, докато обядва.

Хрумна й, че избирайки място в дъното на помещението, тя някак се противопоставя на останалите, може би защото от двете страни на тъмния полиран плот имаше и други свободни места. Марино си избра един стол и го дръпна към стената, за да е близо както до нея, така и до масата. Изглеждаше заплашително с черните си торбести панталони и бейзболна шапка с инициалите на полицията в Лос Анджелис.