Патриша Корнуел - Следа

— Да започваме — обяви Маркъс. — Страхувам се, че тази сутрин сме затрупани с работа, а имаме и гости. Доктор Скарпета и нейният приятел капитан Марино… А може би лейтенант или детектив? В Лос Анджелис ли работите сега?

— Зависи от това, което се случва — отговори изпод козирката на шапката си Марино, а пръстите му продължаваха да си играят с незапалената цигара.

— Къде сте ангажиран в момента, все пак? — настоя доктор Маркъс, отказвайки да приеме прекалено общото му изявление. — Съжалявам, но не си спомням доктор Скарпета да е споменавала, че ще пътувате с нея…

Очевидно искаше да изрази и пред публика недоволството си по този въпрос, да я накара да си плати за конфронтацията в библиотеката. А вероятно вече го бяха информирали и за телефонните разговори, проведени от Марино.

— Но, разбира се! — изведнъж си спомни той. — На практика тя спомена, че работите заедно!

— Точно така — потвърди Скарпета.

— Тогава ще направим съвсем бърз преглед на случаите — увери я той, поколеба се за момент, после добави: — Пак ви напомням, че ако вие и… хм… господин Марино, желаете кафе… Можете и да изпушите по цигара, но само навън. Иначе сте добре дошли на нашата оперативка, без присъствието ви да е задължително…

Последните думи бяха предназначени за онези от подчинените му, които все още не знаеха за неговите преживелици през последния час. В тях се долавяше и някаква неясна закана. На Скарпета изведнъж й се прииска да се намеси, предчувствайки неприятния развой на събитията, но се въздържа. Доктор Маркъс се оказа лош политик. Вероятно онези, които го бяха назначили на този пост, го бяха преценили като слаб и безобиден човек — пълна противоположност на мнението им за нея. Но имаше реален шанс да са сбъркали.

Той се извърна към служителката вдясно от себе си — едра жена с конско лице и късо подстригана сива коса. Вероятно беше администраторката.

— Да започваме — подкани тя и присъстващите сведоха глави към жълтите фотокопия на днешните приеми, прегледи и аутопсии. — Доктор Рами, вие бяхте нощна смяна, нали?

— Бях — кимна доктор Рами. — Нали сега им е сезонът?

Никой не се засмя. Във въздуха продължаваше да се усеща напрежение. То обаче нямаше нищо общо с пациентите в другия край на коридора, които очакваха последния си медицински преглед на тази земя, по-обстоен и груб от всички, направени преди него.

— Започвам със Сиси Шърли, деветдесет и две годишна чернокожа жена с регистрирано сърдечно заболяване, открита мъртва в леглото си — прелисти бележките си доктор Рами. — Била е настанена в дом за възрастни инвалиди и подлежи на преглед. Всъщност, аз я прегледах при постъпването й… На второ място идва Бенджамин Франклин. Да, това е истинското му име. Осемдесет и девет годишен чернокож мъж, също починал в леглото си. Страдал е от сърдечно заболяване и нервна недостатъчност…

— Какво? — прекъсна я доктор Маркъс. — Каква е тази нервна недостатъчност?

Няколко души се усмихнаха, а бузите на доктор Рами леко се зачервиха. Беше възпълна млада жена с вид на доволна домакиня, а лицето й грееше като халогенна лампа на максимум.

— Не вярвам, че един нервен припадък може да бъде основна причина за нечия смърт — подхвърли доктор Маркъс, възползвайки се от смущението на лекарката по начин, по който опитният актьор се възползва от вниманието на публиката. — Не ми казвайте, че бедният човечец е постъпил тук с предположение, че е починал от нервен припадък!

Опитът му да демонстрира чувство за хумор претърпя пълен провал.

— Съжалявам — промълви с пламнали бузи доктор Рами. — Не разчетох вярно записките си. Става дума за бъбречна недостатъчност. И самата аз не мога да разчитам драсканиците си!

— Значи старият Бен Франклин все пак не е умрял от нервен припадък, така ли? — подхвърли със сериозна физиономия Марино, продължавайки да мачка цигарата си. — Дали смъртта не го е споходила, докато е пускал хвърчилото си в полето? Някое лице от списъка ви случайно да е починало вследствие отравяне с олово? Или на това все още му викат огнестрелни рани?

— Доктор Маркъс го дари с хладен и враждебен поглед, а доктор Рами продължи да докладва с монотонен глас:

— Господин Франклин също е готов за преглед. Аз вече му хвърлих едно око. Следва Финки… Всъщност, Файндър…

— Само не Финки, за Бога! — простена със звучния си глас Марино. — Не можете да я откриете, а? Страшно мразя тези нейни номера!

— Що за име?! — рязко повиши тон доктор Маркъс, опитвайки се да надвика Марино.