Патриша Корнуел - Следа

Лицето на доктор Рами стана толкова червено, че Скарпета се уплаши. Жената всеки момент щеше да избухне в сълзи и да избяга от залата.

— Това е името, което съм записала — сковано отвърна тя. — Двадесет и две годишна чернокожа жена, починала върху тоалетната чиния с игла във вената. Вероятно от свръхдоза хероин. Втори случай в Спотсилвания за последните четири дни. Току-що ми донесоха това… — Ръцете й забързано разгънаха някаква бележка: — Малко преди оперативката е получено обаждане за четиридесет и две годишен бял мъж на име Тиъдър Уитби. Получил е нараняване по време на работа с трактор.

Очичките на доктор Маркъс примигнаха зад очилата с телени рамки. Лицата на хората около масата станаха безизразни. „Не го прави“, беззвучно се примоли Скарпета, но Марино изобщо не я чу.

— Нараняване? — вдигна вежди той. — Значи все още е жив?

— Не съм получила обаждането лично — заекна доктор Рами. — Може би доктор Филдинг…

— Не съм аз! — избоботи Филдинг с глух глас, който прозвуча като щракането на спусък.

— Така ли? О, всъщност това е почеркът на доктор Мартин… — Засрамената жена наведе ниско глава над смачканото листче и продължи: — По всичко личи, че никой не е наясно какво точно се е случило. В един момент човекът е бил на трактора или близо до него, а в следващия колегите му са го видели да се търкаля тежко ранен в прахта. Това е станало тази сутрин в осем и половина, преди по-малко от час… Мъжът вероятно е паднал от машината и по някакъв начин се е озовал под колелата. При пристигането на „Бърза помощ“ е бил мъртъв…

— Аха, значи се е самоубил — подхвърли Марино, продължавайки да мачка цигарата. — Типичен случай на самоубийство.

— По ирония на съдбата инцидентът е станал в старата сграда — тази на Четиринадесета улица, номер 9, която в момента разрушават… — добави с притеснен глас доктор Рами.

Това привлече вниманието на Марино, който заряза не особено сполучливите си шеги. Скарпета си спомни за мъжа в масленозелените панталони и тъмното яке, който стоеше пред огромното задно колело на трактора, паркиран в близост до рампата. Тогава беше жив, сега е мъртъв. Не би трябвало да стои точно пред това колело и да човърка в мотора. Тогава си го беше помислила, а сега мъжът беше мъртъв…

— Той е аутопсиран — обади се с поукрепнал глас доктор Рами.

Скарпета си спомни как завиха зад ъгъла на старата сграда и мъжът с трактора изчезна от погледа й. По всяка вероятност е запалил двигателя броени минути по-късно, а след това е загинал.

— Доктор Филдинг, предлагам вие да се заемете с жертвата на трактора — обади се доктор Маркъс. — Проверете дали не е получил инфаркт, или е изпаднал в друго опасно за живота състояние, преди да бъде прегазен. Списъкът на травмите му ще бъде дълъг и ще отнеме много време. Не е нужно да ви напомням колко прецизни трябва да бъдем при подобни ситуации. За нашата гостенка случаят вероятно е свързан с доста мрачна ирония… — Погледът му се премести към Скарпета: — Доколкото съм осведомен, на Четиринадесета улица се е помещавала някогашната патология…

— Вярно — кимна тя и пред очите й за миг се мярна призракът на миналото. После го замени смалената от разстоянието фигура на Уитби в зелен панталон и тъмно яке, също превърнала се в призрак. — Там започнах кариерата си… След това се преместихме тук… — Почувства се глупаво, че му говори общоизвестни неща.

Доктор Рами продължи да изрежда случаите: една смърт в затвора, в която нямало нищо подозрително, но по закон всички смъртни случаи в затвора се разследват от службата по съдебна медицина. Мъж е открит мъртъв на някакъв паркинг, вероятно причина за смъртта е хипотермията; жена с диабет умира внезапно в момента, в който слиза от колата си; внезапна смърт на пеленаче; деветнадесетгодишен младеж е открит мъртъв на уличното платно, вероятно застрелян от преминаващ автомобил.

— Трябва да дам показания пред съда в Честърфилд — приключи с доклада си доктор Рами. — Но се налага някой да ме закара дотам, защото колата ми пак е на ремонт…

— Аз ще ви хвърля — намигна й Марино, а по лицето на пълничката жена се изписа истински ужас.

Доктор Маркъс вдигна ръка да спре колегите си, които започнаха да се надигат от местата си.

— Преди да си тръгнете, бих помолил за помощта ви — рече той. — Така ще имате възможност да поупражните мозъците си. Както ви е известно, към Института по съдебна медицина има още една школа за разследване на смъртни случаи, а аз чета в нея лекции за системата на медицинското разследване. Мисля си, че можем да използваме няколко случая за упражнения на студентите, особено сега, когато между нас е един от най-известните експерти…