Лоис Бюджолд - Омайване

Тази вечер Даг изглеждаше по-отпуснат. Фаун се зачуди дали вчера в конюшнята Мари не му е казала някакви лоши вести, за да съкруши така духа му. Сега поне очите му блестяха. Мургавата му кожа също сякаш блестеше на фона на бялата риза. Вчерашната миризма на блато и кон беше заменена от ухание на лавандулов сапун. Косата му беше чиста и мека, макар очевидно да не подлежеше на ресане. Прииска й се да я докосне. Стига да можеше да се протегне толкова високо. На пръсти. На столче. Някак си…

В трапезарията беше още по-шумно от предишните вечери, защото присъстваха всички. Всички бяха изкъпани, а повечето явно си бяха сложили и парфюм. Носеха старите си дрехи, но изпрани. Фаун прецени, че дисагите едва ли побират кой знае колко. Даже жените носеха панталоните си за езда. Дали въобще някога носеха поли? Поне бяха обърнали повече внимание на прическите си. Някои дори бяха вплели звънчета в косите си.

Имаше много храна и още повече пиене, а столовете и масите в единия край на помещението бяха разчистени, за да се освободи място за танцуване. Фаун се настани при ранените — Соун, Риила, мъжа от патрула на Чато с навехнатото коляно и шевовете по брадичката и ухапания от змия, на когото всички се подиграваха. Поне обаче им носеха бира и се стараеха да не свършва.

Даг излезе за момент и като се върна, почна да завинтва нещо на приставката си. Фаун примига учудено, като видя, че е дайре, специално пригодено за ръката му.

— Богове! Не знаех, че можеш да свириш.

Той се усмихна и потропа по инструмента с пръсти. Стакатото я накара да се стегне.

— Хитро. На какво свиреше, преди да загубиш ръката си?

— Пак на дайре — отвърна той весело. — Опитах флейта, но ми беше трудно дори когато имах пълен набор пръсти. А когато се пробвах с цигулка, ме обвиниха, че измъчвам котки. С това обаче няма как да се изкара грешна нота. Освен това — той понижи конспиративно глас, — така се измъквам от танците. — Усмихна се и се отправи към празното място, където вече се събираха неколцина патрулни.

Инструментите им бяха малки, за да се побират в дисагите. Имаше няколко свирки, от дърво, кост и глина, две цигулки и колекция от ведрата на хотела — за барабани. Помещението притихна.

Един побелял мъж с костена флейта пристъпи напред и подкара натрапчива мелодия, от която Фаун настръхна. Погледна притеснено костта и прогорените по нея надписи и осъзна, че е от негов роднина. Защото бедрените кости бяха две, а сърцето само едно. Какво ли правеха Езерняците с останалото? Мелодията беше толкова тържествена, че сигурно беше някакъв химн или възпоминание. Фаун виждаше как неколцина мърдат устни в беззвучен текст. След като мелодията свърши, всички наведоха очи и запазиха мълчание за около минута.

А после се почна. Дрънченето на дайрето и удрянето на импровизираните барабани сякаш щеше да потроши прозорците. Цигуларите и флейтистите подхванаха танцувална мелодия и дансингът се напълни с хора. Танцуваха на групи, а не на двойки, и описваха странни обиколки едни около други. На Фаун й напомняше за фермерските танци, с изключение на това, че не подбираха пола и нямаха церемониалмайстор. Зачуди се дали използват усета си, за да се оправят с координацията. Въпреки че стъпките бяха доста сложни, танцьорите рядко бъркаха и когато се случеше, всички избухваха в смях и започваха отново. Звънчетата в косите им подрънкваха весело. Даг стоеше зад музикантите и отмерваше ритъма с дайрето. Не говореше и не пееше, но изглеждаше необичайно щастлив и се усмихваше на шегите.

Апетитът за танци на младите беше ненаситен, но по-късно вечерта музикантите отстъпиха място на двама певци. Слънцето вече бе залязло и стаята се осветяваше от свещи и маслени лампи. Даг откачи дайрето си и седна в краката на Фаун, за да навакса с бирата. Задача, в която имаше множество помагачи.

Някои от песните бяха непознати за Фаун, на други бе чувала мелодията с различен текст, а трети пееше леля й Нати, когато тъчеше. Зачуди се дали произходът им е фермерски, или Езерняшки. Певците бяха от патрула на Чато и гласовете им си пасваха идеално. На жената нежен и чист, а на мъжа нисък и звучен. Фаун не беше сигурна дали песента за загубения патрулен, който танцувал с мечките, е измислица, или по истински случай.

Мъжът с костената флейта се присъедини към певците и образуваха трио. Когато прозвучаха първите ноти на следващата песен, Даг тупна недопитата си халба на земята и се обърна към Фаун с гримаса, която се мъчеше да наподоби усмивка.