Лоис Бюджолд - Омайване

— Трябва да отида до тоалетната. Бирата не прощава. — И стана.

Три чифта очи го проследиха загрижено. Мари, Ютау и още един от по-възрастните. Мари го погледна въпросително, но Даг поклати глава и излезе, без да поглежда назад.

— Петдесетима бяха в този ден — започна песента и Фаун разбра, че е посветена на битката при Вълчи хребет, което обясняваше поведението на Даг. В тази палитра от геройство, саможертва, скръб и победа не се споменаваха имена и при други обстоятелства вероятно щеше да й хареса много. Повечето патрулни наистина изглеждаха разчувствани. Риила избърса няколко сълзи, а Соун слушаше с отворена уста.

„Те не знаят“. Соун, който беше патрулирал с Даг цяла година и смяташе, че го познава, не знаеше. За разлика от Ютау, който слушаше с ръка пред устата и помръкнал поглед. И от Мари, която непрекъснато хвърляше погледи към вратата, през която бе излязъл Даг. Най-сетне песента свърши и започна нова, по-весела.

Даг все още не се бе върнал и Фаун реши да го последва. Тоалетната беше свободна, затова тя погледна навън. Вече беше захладняло, дворът бе осветен от прозорците и фенерите на входа и на вратата на конюшнята. Даг седеше на една пейка, облегнал глава на стената, и зяпаше звездите.

Тя приседна до него и тишината на нощта ги обгърна. Небето беше безоблачно и звездите светеха ярко.

— Добре ли си? — попита тя накрая.

— О, да. — Той прокара ръка по косата си и добави: — Като бях малък, много обичах героични балади. Бях научил наизуст десетки. Чудя се дали са били толкова неприятни за оцелелите в онези битки?

„А каза, че не можел да пее“.

— Поне помагат на хората да не забравят — обади се Фаун, понеже не се сещаше за друг отговор.

— Така е.

— Песента не е лоша. Даже мисля, че е много добра. Като за песен де.

— Не го отричам. Вината не е в този, който я е съчинил. Свършил е чудесна работа. Ако беше по-слаба, нямаше да ме накара да страдам и да се гневя толкова. Затова се махнах. Усетът ми беше малко отворен, заради свиренето. Не исках да помрачавам настроението. Като се съберат тридесет и осем патрулни в една сграда, нещата може бързо да се разгорещят.

— Често ли свирите, когато сте на патрул? — Фаун опита да си представи как танцуват около лагерния огън, когато времето позволява.

— Понякога. Вечерите в лагера са доста заети. Трябва да се обработват кожи и месо. Да се сушат събраните билки, да се обновяват картите и дневниците. Ако патрулът е конен, трябва да се грижиш за животните. Обучение и тренировки с оръжие. Поправка на екипировката. Готвене, миене. Прости задачи, но цял куп.

Той въздъхна.

— Патрулите са различни по големина. На север изпращат роти от по сто и петдесет, двеста човека, да прочистват пустошта. На юг от езерото обикновено са по-малки и по-краткотрайни. Въпреки това живееш все с едни и същи хора и няма с кого да се забавляваш. Скоро всички знаят песните. После клюкарстват и се разделят на групички. Има шеги. И по-груби шеги. И отмъщение за по-грубите шеги. И юмручен бой заради отмъщението. След това бой с ножове… Е, схващащ картинката. Въпреки че ако положението стане такова, водачът на патрула ще си има незабравим разговор с Феърболт Кроу.

— На теб случвало ли ти се е?

— Не и на такава тема. Макар че всички разговори с Феърболт са незабравими. — Той се почеса по носа, усмихна се и облегна глава на стената. Пеенето беше престанало и отново се танцуваше. От тропането по дървения под цялата сграда звучеше като гигантски тъпан.

— Какво друго? През топлите летни нощи всички искат да събират дърва.

Фаун се позачуди на веселия му глас.

— Мислех, че това се прави, когато е студено.

— Да, но пък през лятото никой не се сърди, когато някои се позабавят два-три часа и се върнат без дърва. Друго развлечение е къпането в реката.

— В тъмното? — попита колебливо Фаун.

— Правилният въпрос е: в реката ли? Особено когато е студено. Разходките са невероятно правдоподобни, при положение че всички са на крак от зори. Както и разузнаването. За него винаги има доброволци. Горите са пълни с опасни катерички, които могат да ни нападнат по всяко време. Трябва винаги да сме нащрек. — Той се позасмя.

— О! — Фаун най-сетне разбра. Устните й се извиха дори само заради рядката гледка на неговата усмивка.

— Естествено следват скарвания и сдобрявания и хората не си говорят. Или по-лошо, непрекъснато го обсъждат, докато накрая ти идва да се завиеш през глава и да закрещиш. — Той пак въздъхна. — При старите нещата вървят горе-долу прилично, но младите са доста неспокойни. Все пак животът не спира, когато си на патрул, нали? Обикалянето по маршрутите не е някаква спешна задача, в която можеш да зарежеш всичко, да си извършиш геройството и да се прибереш. На следващия ден всичко започва отново. Пак трябва да се събудиш и да поемеш на път. — Той се протегна.