Лоис Бюджолд - Омайване

Той протегна ръка и се подпря на стената, гледаше надолу към нея.

— Така ли било? — въздъхна Даг след дълга пауза и задъвка долната си устна. Очите му бяха като дълбоки езера, в които Фаун искаше да се удави. — Искрице, според теб колко нощи загубихме тук?

Тя вдигна лице, преглътна и отвърна с треперещ глас:

— Твърде много?

Двамата не просто потънаха в прегръдките си, а направо се вкопчиха един в друг.

Той отвори и затвори вратата с крак, защото не искаше да я пуска. Краката й не докосваха пода, но това не бе единствената причина да си представя, че лети. Половината му целувки пропускаха устата й, но тя нямаше нищо против, защото всяко докосване до кожата й й носеше наслада. Даг я пусна и посегна към резето, но спря. „Не, не спирай сега…“

— Искрице, ако наистина го желаеш, залости вратата — каза той съвсем сериозно.

Тя го направи, без да откъсва очи от скулестото му лице. Дъбовото резе падна в гнездото си със солидно тупване. Това сякаш бе достатъчен компромис с обичаите.

Ръката му се измъкна от прегръдката, за кратко, колкото да запали маслената лампа до леглото. Жълтият пламък изпълни стаята със светлина и сенки. Даг се смъкна на ръба на леглото, сякаш колената му бяха поддали, и протегна ръка. Пръстите му трепереха. Фаун се притисна към него и се надигна на колене, за да достигне лицето му. Целувките му се забавиха, сякаш искаше да вкуси устните й, после езикът му се пъхна в устата й. Тя реши, че е странно, но че й харесва, и опита да направи същото. Ръката му се плъзна по косата й, развърза панделката и разпусна къдриците по раменете й.

Как ли се освобождаваха от дрехите си хората в такива случаи? Съни просто беше надигнал полата й и бе смъкнал гащите й. Злината също, като се замислеше.

— Пак ли те обзеха мрачни мисли? — смъмри я Даг. — Бъди с мен.

— Откъде знаеш какво си мисля? — попита тя, мъчеше се тревогата й да не й проличи.

— Не знам. Аз усещам същността ти, а не мислите. По някой път усетът само те обърква. — Ръката му се спря на горното копче на роклята й. — Може ли?

— Разбира се — отвърна тя с облекчение. Естествено че Даг щеше да знае как стават нещата. Трябваше просто да гледа и да копира.

Той разкопча още няколко копчета, дръпна нежно единия ръкав и я целуна по голото рамо. Тя събра кураж и се зае с копчетата на ризата му. След като бе постигнато взаимно доверие, нещата се развиха по-бързо и дрехите им заваляха по пода и по леглото. Последното нещо, което той махна след известно колебание, беше приставката за ръка. Разкопча каишките около лакътя и я остави на масата. Фаун осъзна, че за него това е по-голям жест на доверие и уязвимост, отколкото смъкването на панталоните.

— Искаш ли да угасим? — попита Даг колебливо. — Чувал съм, че фермерите предпочитат да го правят на тъмно.

— Остави я — прошепна Фаун с усмивка. Леглото му не беше късо, но той го изпълваше от край до край. Тя имаше чувството, че гледа планински хребет, заемащ целия хоризонт. — Искам да те гледам.

— Аз не съм цвете, Искрице.

— Не си. Но пак радваш очите ми.

Ъгълчетата на очите му потрепнаха весело и тя се надигна да ги целуне. Мускулите му бяха дълги и стегнати, а кожата му имаше неравномерен тен, видимо по-бледа под кръста. Косъмчетата на гърдите му слизаха надолу и се сгъстяваха под корема. Тя плъзна пръсти и ги погали. Какво ли друго можеше да докосне в нея със странните си Езерняшки сетива?

— Нали каза, че можеш да разбереш? — осмели се да попита.

— Какво? — Ръката му описваше спирали около гърдите й. Как такова нежно докосване можеше да носи толкова сладка болка?

— Каза, че можеш да разбереш времето в месеца, когато една жена може да зачене. — Дали пък не ставаше дума само за Езерняшките жени? — Каза, че е красива шарка в същността й. — Само че беше повярвала и на Съни, който или бе излъгал, или бе сгрешил, а това бе имало сериозни последици. А неговите приказки бяха по-малко невероятни от тези. Тя се зачуди дали отново не постъпва глупаво, но Даг се надигна на лакът и я погледна със сериозна усмивка.

Ръката му докосна корема й, където раните от злината се бяха превърнали в малки черни белези.

— Тази вечер няма риск, Искрице. Но ще съм ужасен, ако искам да правя с теб любов по този начин, толкова скоро след нараняванията ти. Ти си толкова нежна, а и искам да ти покажа още много неща.

Тя рискува да погледне надолу, но очите й се спряха на успоредните белези под ръката му и усети прилив на тъга и вина. Дали щеше да се отърси някога от тези болезнени спомени, когато лягаше с мъж? Зачуди се дали Даг, който имаше много повече спомени, има подобни проблеми.