Лоис Бюджолд - Омайване

— Още колко трябва да погълна, за да не обидя някоя от тези прекрасни жени, с които се сродих? — попита Даг, когато Фаун го заведе до масата да му напълни чинията за трети път.

— Ами… остана медената пита на леля Роупър и ореховият кекс на леля Блуфийлд. Плюс сладкиша на мама и моите ябълкови пайове.

— Всичко това?

— Да. Можеш да избереш едно и да обидиш останалите.

— Тогава сложи голямо парче от ябълковия пай — каза Даг, след като се престори, че мисли.

— Обичам мъже, които мислят на крак — отвърна тя, докато му слагаше огромна порция.

— Скоро няма да мога да си стоя на краката.

Тя се изкикоти.

— Трапчинките ти ще ме уморят.

— Никога — отвърна тя твърдо и го поведе към местата им.

Скоро след това се измъкна в спалнята, за да обуе панталоните за езда и да облече грубата риза, която вървеше с тях. Все пак реши да остави лилиите в косата си. Когато излезе в стаята със стана, Даг я чакаше с дисагите си.

— Когато кажеш, Искрице.

— Сега, докато са още на десерта. Тъкмо няма да ни изпращат много.

— Защото ще са преяли? Сега разбрах хитрия ти план. — Той се усмихна и отиде да повика Уит и Флеч да помогнат с конете.

Срещнаха се на алеята южно от къщата. Даг наблюдаваше внимателно как шуреите му връзват багажа.

— Едва ли ще се опитат да ти погодят номер — прошепна тя.

— Ако бяха Езерняци, номерата им нямаше да имат край. Патрулен хумор. Е, понякога се разминава и без жертви.

— Липсва ли ти?

— Не и тази част.

Въпреки усилията на готвачите роднините все пак станаха да ги изпратят. Кловър пожела на Фаун късмет. Мама я прегърна и се разплака, татко я прегърна и се намръщи, а Нати просто я гушна. Фили и Джинджър хвърляха по тях цветчета от рози. Копърхед беше готов да се подплаши само за да си поддържа формата, но Даг го погледна лошо и той се умири.

— Не ми харесва, че тръгваш на път без нищо — подсмръкна мама.

Фаун погледна издутите от храна дисаги, завързани на кротката Грейс. Даг поне се бе оправдал с ината на коня си, за да се отърве от подаръци в последния момент.

— Ще се оправим някак, мамо.

След това баща й я повдигна на Грейс. Даг се метна елегантно на високия Копърхед, сякаш ръката му изобщо не беше счупена.

— Грижи се за нея, патрулен — каза татко твърдо.

— Ще се грижа, сър.

— И ти се грижи за него, скъпа — прошепна Нати и хвана коляното й. — Като гледам колко лесно се разделя с части от тялото си, ще ти е доста трудно.

— Ще се грижа — отвърна Фаун в ухото й.

След това потеглиха, изпратени от подвиквания. Беше топъл ранен следобед. Щяха да се отдалечат достатъчно от Уест Блу, преди да спрат да нощуват. Фермата остана назад и скоро се скри зад дърветата.

— Направихме го — въздъхна доволно Фаун. — Измъкнахме се. В един момент си мислех, че никога няма да успеем.

— Казах, че няма да те изоставя — отбеляза Даг. На тази светлина очите му бяха по-златни от мънистата на гривните.

Фаун се обърна назад за един последен поглед.

— Не беше длъжен да го правиш по този начин.

— Напротив. Помисли си, Искрице.

За малко щяха да паднат, когато опитаха да се целунат от два различно високи коня, движещи се с различно темпо.

Беше точно обратното на първото й бягство от дома. Тогава се бе измъкнала тайно, по тъмно, сама, уплашена, ядосана и пеша. Всичките й принадлежности се побираха в една торба. Дори посоката беше противоположна: юг вместо север.

Пътешествията си приличат само в едно. Всяко от тях е като скок в напълно неизвестното.

© 2006 Лоис Макмастър Бюджолд

© 2008 Красимир Вълков, превод от английски

Lois McMaster Bujold

Beguilement, 2006

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2008

Издание:

ИК „Бард“, 2008

ISBN 978-954-585-938-0

Оформление на корица: „Megachrom“, 2008

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/10028]

Последна редакция: 2008-12-25 21:06:57