Лоис Бюджолд - Омайване

Даг докосна жребеца със същността си. Все пак вече от осем години беше с този червеникав идиот и го беше оттренирал. Копърхед беше разочарован, че губи играчката си, но наведе глава и започна да рови сламата, преструваше се, че не е станало нищо. Явно имаше доста общи черти с Ръш.

— Можеш да слизаш.

— Не е укротен — възрази Ръш боязливо.

— Напротив. Слизай. — Сорел повдигна вежди, но не каза нищо. Ръш се смъкна внимателно и започна да събира вещите на Даг, като поглеждаше боязливо към коня. Дрехите, раздърпаната завивка, преобърнатото седло и останалите неща от дисагите му. Поне лъкът бе останал невредим. Даг едва сдържаше гнева си и се стараеше да не мисли за Фаун, макар че трябваше.

Ръш се натовари и излезе от отделението.

— Сега стигаме до следващия въпрос. Какво да кажа на Фаун?

Стана тихо като в гробница.

— Според мен тя ще се притесни дори само да чуе дума за това. — Сорел се намръщи. — Не че искам да оневиня Рийд и Ръш. — Явно си представяше как Фаун ридае над потрошеното тяло на Даг. Ръш, който досега беше доста червен, започна да пребледнява.

— И на мен така ми се струва — каза Даг. — Но има осем души, които знаят какво се случи тази вечер. Четирима от тях със сигурност ще разказват лъжи и вероятно няма да имат еднакви версии. Ще тръгнат слухове.

Реши да ги остави да се изпотят пред тази перспектива.

— Не съм приятелски настроен към близнаците, въпреки че трябва. Няма да я излъжа заради тях. Но заради вас обещавам да не повдигам темата пръв.

Сорел гледаше безизразно, явно обмисляше предстоящите семейни разправии.

— Това е достатъчно, патрулен.

Даг отново разтвори усета си, въпреки че близостта до двамата беше болезнена.

— Рийд и Фаун се прибират. Мисля да ти го оставя на теб, Сорел.

— Прати го насам — отвърна бащата през зъби.

— Ще го направя, сър. — Даг кимна учтиво.

— Благодаря, сър — отвърна му Сорел.

Фаун беше ядосана на Рийд, че я бе разкарвал из тъмното. Реши да запали няколко свещи, за да освети стаята и да си оправи настроението. Зарадва се, когато чу стъпките на Даг на предната врата. Рийд беше влязъл за нещо в стаята за тъкане и се показа с триумфална усмивка. Тъкмо щеше да го попита защо е толкова щастлив, когато видя как усмивката му изчезва — беше видял Даг. Фаун се ядоса още повече на брат си, но предпочете да прегърне Даг.

Той отвърна на прегръдката й и се обърна към Рийд.

— Татко ти те вика в старата плевня. Веднага.

Рийд го гледаше, сякаш е отровна змия.

— Защо? — попита с подозрение.

— Мисля, че двамата с Ръш ще ти обяснят по-добре. — Даг наклони глава и се усмихна. Фаун не беше виждала по-недружелюбна усмивка през живота си. Рийд не посмя да спори и излезе. Фаун го чу как затръшна предната врата и приглади непослушните си къдрици.

— Ама че простотия!

— Къде ходихте?

— Замъкна ме чак до задното пасище, за да му помогна с някакво теле, което се заклещило в оградата. Явно се бе измъкнало само, докато отидем. След това ме накара да проверим оградата, нали така и така сме там. Нямам нищо против ходенето, но имам и други задачи. — Изгледа Даг неодобрително. Не че беше от най-спретнатите, но сега беше направо мърляв. — Успя ли да си помислиш?

— Да. Имах много просветляващ час. Беше полезно.

— Обзалагам се, че не си седял мирен. — Тя махна няколко листа и клечки от ризата му и видя нова дупка на панталоните, близо до коляното. — Ходил си в гората. Не знаеш кога да спреш. Какво, да не си се катерил по дърветата?

— Само на едно.

— Това е много глупаво, с тази ръка! — Тя се намръщи. — Падна ли?

— Не успях.

— Трябва да си по-внимателен. Да се катериш по дървета! Не искам младоженецът да е съвсем потрошен за сватбата.

— Знам — усмихна се той.

Изведнъж Фаун осъзна, че са сами в къщата. Той явно се сети за същото, защото седна на стола и я придърпа към себе си.

— Няма да могат да ни държат разделени още дълго.

— Дори да ни вържат — съгласи се той. — Реши ли къде искаш да прекараме утре вечер? На път или тук?

Тя въздъхна.

— Ти имаш ли предпочитания?

Той отметна косата от челото й с устни, най-вече защото не искаше да я докосва по лицето с куката. След това започна да се спуска надолу с целувки.

— Тук ще е по-лесно физически. Не можем да стигнем до лагера за един ден. Ако правим бивак, ще трябва да свършиш повечето работа.

— Не се боя от работа.

— Има и още нещо. Няма да правим просто любов, а спомени. Ще запомниш този ден за цял живот. Единственият въпрос е какви спомени би искала да си създадеш.