Лоис Бюджолд - Омайване

— Ризата добре ли му стои? — попита Фаун.

— Ами… Май да.

— Май? Не го ли погледна? Уф! Въобще не трябваше да те питам.

— Хареса му. Непрекъснато я пипа с пръстите, дето стърчат от превръзката, сякаш усещането му харесва. Но не мога да си обясня едно нещо. Трябваше да му помогна с копчетата на панталоните. Чудя се как ли се е справял през последната седмица? Щото не съм го виждал да ходи разкопчан. Може да е невероятен магьосник, но все трябва да ходи по нужда, нали така…

— Уит, изчезни!

Джинджър и Фили забелязаха, че Фаун се изчервява, и се разкикотиха.

Уит естествено не разбираше от намеци.

— Щото знам, че аз, татко и Флеч не сме му помагали, а близнаците хич не го обичат. Може да е била Нати, но най-вероятно си била ти. Ау! — Той изпищя, когато Нати го цапна с бастуна си през коленете.

— Уит, ако не си намериш работа, аз ще ти намеря. Стига си тормозил хората с твоите предположения, защото иначе ще отговаряш пред мен, а аз ще съм тук и утре.

— Ще му кажа да сложи само ножа. — Уит побърза да се изнесе.

Фаун чуваше тропота на копита и скърцането на каруци отвън — гостите пристигаха. Беше й странно, че седи и чака в тази стая, вместо да ги посрещне.

Появи се майка й, бършеше ръцете си с кърпа.

— Шеп Соуър и жена му пристигнаха. Те са последните. Слънцето вече се вдигна, тъй че може да започваме.

— Даг готов ли е? Всичко наред ли е?

— Чист и спретнат. Изглежда доста спокоен, макар че накара Уит да му смени дървената ръка и куката няколко пъти.

— Сега какво носи?

— Доколкото видях, куката.

— Хм. — Дали се бе отпуснал и нямаше нищо против да се покаже пред непознати, или искаше най-полезният инструмент и потенциално оръжие да му е подръка? — Е, скоро ще свърши. Не исках да го подлагам на такова нещо, когато се съгласих да минем оттук.

— Момичета, ще ни оставите ли за малко?

Нати се изправи.

— Хайде, пиленца. Да оставим булката да се сбогува с майка си. — Подкара помощничките към стаята за тъкане и внимателно затвори вратата.

— След няколко минути ще си омъжена жена. — Гласът на майка й беше смесица от напрежение и почуда. — По-скоро, отколкото очаквах. Никога не съм очаквала нещо такова. Искахме да направим сватбата ти както трябва, а всичко се случи толкова бързо… Направихме повече приготовления за Флеч. — Намръщи се, сякаш това беше несправедливо.

— Радвам се, че стана бързо. И така съм достатъчно нервна.

— Сигурна ли си за това?

— Днес не, но оттук нататък — да.

— Знаеш, че ако размислиш, можем да спрем всичко веднага. Каквито и неприятности да имаш, ще се опитаме да помогнем.

— Вече водихме този разговор. Два пъти. Не съм бременна. Честно.

— Има и други неприятности.

— За момичетата хората се интересуват само от тази. Колко от онези навън смятат, че съм бременна, щом повдигаш открито въпроса?

— Неколцина — призна майка й.

„Повечето, обзалагам се“.

— Времето ще покаже, че грешат. Надявам се, че ти ще им натриеш носовете, защото аз няма да съм тук.

Майка й мина зад нея и огледа прическата. Нямаше нужда от оправяне.

— Признавам, че Даг изглежда свестен човек и сигурно е добър мъж, но какво ще правиш със семейството му? Дори той признава, че може да не те приемат добре. Ами ако се отнасят лошо с теб?

„Ще се чувствам като у дома си“. Фаун успя да се спре, преди да го изрече.

— Ще се справя. Изправяла съм се срещу бандити, глинени и морящи твари. Ще се оправя с роднините. — „Стига да не са моите“.

— Дали е разумно?

— Ако хората бяха разумни, щяха ли изобщо да се женят?

— Предполагам, че не — изсумтя майка й. — Но ако тръгнеш по път, чийто край не виждаш, може да се загубиш в мрака.

— Вярно — отвърна Фаун и се изправи. — Но това е моят път. Нашият. Не възнамерявам повече да седя на едно място. Готова съм. — Целуна майка си по бузата. — Хайде.

Майка й въздъхна за последно и я последва. Пътьом подбраха Нати, Фили и Джинджър. Спряха в кухнята, където Сорел остави кърпата, и влязоха в гостната.

Беше претъпкано. Бяха дошли братът на баща й чичо Хоук Блуфийлд, жена му Роуз и техният син. Чичо и леля Роупър с двете им по-млади момчета, включително това, което бе донесло лилиите. Шеп Соуър и жена му, винаги готови за безплатно хапване. Флеч, Кловър и роднините й; както и близнаците, които се държаха необяснимо добре, и татко, заедно с Уит.

И Даг, стърчащ с една глава над останалите. Бялата риза му стоеше добре. Нямаше време за бродерия, но Нати и леля Роупър бяха намерили зелен конец за яката, ръкавите и копчетата. Ръкавите бяха достатъчно широки, за да поберат шината и приставката. Поне бяха намерили достатъчно седефени копчета. Панталоните му бяха изпрани предния ден. Ножницата му висеше на лявото бедро и изглеждаше като неразделна част от него, без да се набива на очи, въпреки размера си.