Лоис Бюджолд: Границите на безкрая

— Имате посетител, лейтенант Воркосиган. — Лицето на санитаря беше смутено. Той отстъпи настрана, за да може човекът с него да влезе в болничната стая, и се отдалечи още преди вратата да се затвори.

Чипият нос, светлите очи и откритият, добродушен поглед придаваха на влезлия младежки вид, макар кафявата му коса да сребрееше по слепоочията. Беше слаб, в цивилно облекло и не излъчваше никаква заплаха въпреки реакцията на санитаря. Работата като таен агент през младежките години беше създала у Саймън Илян, шеф на бараярската Имперска сигурност, умението да не бие на очи.

— Здравей, шефе — поздрави Майлс.

— Изглеждаш адски добре — отбеляза дружелюбно Илян. — Няма нужда да отдаваш чест.

Майлс се изкиска. Всичко го болеше, освен ръцете, бинтовани и обездвижени чак до връхчетата на пръстите; още ги чувстваше вдървени от хирургическите стънери. Той изви облеченото си в болнична пижама тяло в безуспешен опит да облекчи болката.

— Как мина операцията по подмяна на костите на ръцете? — попита Илян.

— Както очаквах. Искам да кажа, както при операцията на краката преди години. Най-лошо беше, когато разрязаха дясната и започнаха да вадят натрошените кости. Ужас. С лявата свършиха по-бързо. Парчетата бяха по-големи. Сега ще чакам трансплантираният костен мозък да заеме мястото си в тази синтетика. Известно време ще страдам от анемия.

— Надявам се да не ти стане навик след всяка акция да те връщат на носилка.

— Хайде, хайде, само два пъти ми се е случвало. Освен това, както върви, няма да остане нищо за чупене. Когато стана на тридесет, целият ще съм от пластмаса. — Майлс се намръщи и се замисли върху тази възможност. Ако повече от половината от него бъдеше подменена, можеше ли да се обяви юридически за мъртъв? Дали един ден нямаше да отиде във фабриката за протези и да й извика: „Мамо!?“ Може би успокоителните го правеха малко сантиментален…

— А сега да поговорим за твоите акции — каза твърдо Илян.

„Аха. Значи на това се дължало посещението му. А пък аз си мислех, че е израз на загриженост, ако Илян изобщо е способен на такава.“

— Имате всичките ми доклади — каза предпазливо Майлс.

— Твоите доклади както винаги са образец на умело премълчаване и подвеждане — отвърна Илян. Беше напълно искрен.

— Е… човек не знае в чии ръце могат да попаднат.

— Едва ли изхождаш от това — възрази Илян. — Но да не спорим.

— Какъв е проблемът?

— Пари. По-точно отчет за изразходвани средства.

Може би се дължеше на лекарствата, с които беше натъпкан, но Майлс не виждаше смисъл в казаното.

— Не ви ли харесва моята работа? — попита той огорчено.

— С изключение на раните ти, резултатите от твоите последни акции са повече от удовлетворителни… — започна Илян.

— Можеха да бъдат и по-добри — промърмори тъжно Майлс.

— …а твоите последни, хм, приключения на Земята, точно преди произшествието, са все още строго секретни. Ще можем да ги обсъдим по-късно.

— Трябваше първо да докладвам на някои по-висшестоящи инстанции — побърза да каже Майлс.

Илян махна с ръка.

— Това разбирам. Но обвиненията са от времето на историята в Дагула и преди нея.

— Обвинения? — промълви озадачено Майлс.

Илян го гледаше замислено.

— Според мен разходите, които направи императорът да поддържа връзката ти със Свободната Дендарии наемническа флота, се оправдават единствено от гледна точка на вътрешната сигурност. Но ако останеш на някое постоянно място тук в столицата, например в Имперския генерален щаб, ти ще си постоянен притегателен център на интриги. Не само за онези, които търсят услуга или служба, но и за всеки, който иска да се добере до баща ти чрез теб. Както сега.

Майлс присви съсредоточено очи.

— Имаш ли нещо предвид?

— Накратко казано, някои отдели на Имперското счетоводства разглеждат под лупа докладите от тайните операции на твоята наемническа флота. Искат да знаят къде са отишли някои големи парични суми. А документите за подмяна на оборудването дори и от моя гледна точка са възмутителни. Финансистите искат да докажат, че има присвояване на средства. Точно сега едно решение на военния съд, че парите на императора са отишли в собствения ти джоб, ще затрудни много баща ти и цялата центристка коалиция.

— Чак дотам ли е стигнало? — изуми се Майлс.

— Още не е. И смятам да не допусна да стигне дотам. Но ми трябват повече подробности, така че да съм добре подготвен, а не да съм в неведение, както при повечето твои заплетени акции… Още помня, ако ти случайно си забравил, как заради теб прекарах един месец в собствения си затвор… — Илян се намръщи.