Лоис Бюджолд - Цивилна кампания

Голямата наземна кола наби спирачки на сантиметри от возилото отпред и гвардеец Пим изпсува. На седалката до него Майлс примижа пред въображаемата картина на грозната улична сцена, от която ги бяха спасили бързите рефлекси на Пим. Зачуди се дали би могъл да убеди безотговорния пролетарий отпред, че да бъдеш забърсан изотзад от имперски ревизор е всъщност привилегия. Надали. Студентът от Ворбарсултанския университет, който бе изскочил изневиделица на булеварда и за малко не бе причинил верижна катастрофа, продължи да се провира през трафика, без да погледне назад. Редицата наземни коли потегли отново.

— Да сте чували дали градската система за контрол на трафика няма да проработи скоро? — попита Пим по повод на разминалата се на косъм катастрофа, която по сметките на Майлс беше третата им за тази седмица.

— Не. Поредното техническо забавяне, както докладва лорд Ворбон Младши. Заради увеличения брой на фатални катастрофи с въздушни коли, са решили да ускорят пуска на автоматизираната система за въздушен контрол, а наземната ще трябва да почака.

Пим кимна и насочи вниманието си към натовареното движение. Гвардеецът беше както винаги в добра физическа форма, а сивите нишки по слепоочията му изглеждаха по-скоро като аксесоар към униформата му в кафяво и сребристо. Служеше като васален гвардеец на семейство Воркосиган още от времето, когато Майлс се бе подвизавал като кадет в Академията, и без съмнение щеше да продължи да служи като такъв, докато не се споминеше от старост или докато всички не загинеха при пътна катастрофа.

Видя се колко струва идеята да минат напряко. Следващия път щяха да заобиколят студентското градче. Майлс гледаше през прозореца как по-високите нови сгради на университета остават назад, заместени от големите порти от ковано желязо, зад които се простираше приятната стара и тиха жилищна част, предпочитана от семействата на по-висшите преподаватели и служители. Архитектурата датираше от последното неелектрифицирано десетилетие преди края на Изолацията. Районът беше отвоюван от разрухата при предишното поколение и сега се кипреше със зелени дървета от Земята, а под високите тесни прозорци на високите тесни къщи грееха саксии с ярки цветя. Майлс хвана по-здраво големия букет, който крепеше между коленете си. Дали получателката му нямаше да го сметне за твърде разточителен?

Пим хвърли поглед към него и каза:

— Дамата, с която сте се запознали на Комар, изглежда, ви е направила силно впечатление, милорд.

— Да — отговори кратко Майлс.

— Госпожа майка ви хранеше големи надежди за онази изключително привлекателна госпожица капитан Куин, която водехте вкъщи преди. — Прикрит копнеж ли беше тази странна нотка в гласа на Пим?

— Вече е госпожица адмирал Куин — поправи го с въздишка Майлс. — И аз хранех надежди. Но тя направи правилния за себе си избор. — Обърна глава към прозореца и изкриви лице в гримаса. — Заклех се да не се влюбвам в жени, които обикалят галактиката, и после да ги убеждавам колко прекрасно би било да се заселят на Бараяр. Стигнах до заключението, че единствената ми надежда е да намеря жена, която не смята Бараяр за чак толкова непоносим, и едва след това да я убедя да хареса и мен.

— А мадам Ворсоасон харесва ли Бараяр?

— Долу-горе колкото го харесвам и аз. — Той се усмихна горчиво.

— Ами… втората част?

— Ще видим, Пим. — „Или пък няма да видим, кой знае.“ Ако не друго, спектакълът с главен герой мъж на трийсет и отгоре, който се е заел сериозно да ухажва жена за пръв път в живота си — за пръв път според бараярския обичай, във всеки случай, — поне щеше да осигури продължително забавление на любопитните му подчинени.

Майлс издиша силно с надеждата да прогони и притеснението през ноздрите си заедно с дъха. Пим вече търсеше място за паркиране пред входната врата на лорд ревизор Вортис и майсторски вклиняваше старата лъсната бронирана кола в крайно недостатъчното за тази цел място. После вдигна купола, Майлс слезе и се втренчи в облицованата с цветни плочи фасада на дома на своя колега, която се издигаше над него с трите си етажа.

Георг Вортис цели тридесет години беше работил като преподавател по анализ на инженерните грешки в Имперския университет. Той и жена му бяха живели в тази къща през по-голямата част на съвместния си живот, като междувременно бяха отгледали три деца и две акедемични кариери, преди император Грегор да назначи Вортис за един от личните си имперски ревизори.