Лоис Бюджолд - Цивилна кампания

— Всъщност не, лорд ревизор Воркосиган. Оказа се доста приятно. — Гласът й идваше от трансмитер в мехура. За огромно удивление на Екатерин за миг мехурът стана почти прозрачен. Седнала на плаващия си стол зад перленото сияние, една висока руса жена на неопределена възраст и в лека тъмнорозова рокля се появи за секунди. Беше зашеметяващо красива, но нещо в ироничната й усмивка противоречеше на младото лице. След миг екранът се замъгли.

— За нас е чест, че сте тук, висша Пел — официално рече Майлс, докато Екатерин примигваше с усещането за временна слепота. И внезапно се почувства като последната повлекана. Но възхищението в очите на Майлс гореше за нея, а не за розовото видение. — Позволете да ви представя годеницата си, мадам Екатерин Найл Ворвейн Ворсоасон.

Офицерът измърмори учтивите си поздравления, след това обърна замисления си поглед към Майлс, докосна устните си със странно церемониален жест и каза:

— Негово императорско величество висш Флечир Джая ме помоли, в случай че ви срещна, лорд Воркосиган, да ви предам личните му съболезнования за смъртта на вашия близък приятел адмирал Нейсмит.

Майлс не отговори веднага. Усмивката му сякаш замръзна за миг.

— Наистина. Смъртта му беше голям удар за мен.

— Негово императорско величество също така добави, че се надява адмирал Нейсмит да си остане покойник.

В очите на Майлс внезапно блеснаха искри.

— Предайте на Негово императорско величество от мен следното — надявам се да не възникне необходимост от възкресението му.

Гем-генералът се усмихна сурово и удостои Майлс с едва забележимо накланяне на главата.

— Ще предам думите ви съвсем точно, милорд. — Кимна и на двамата и последва останалата част от делегацията.

Екатерин, все още загледана със страхопочитание след мехура с блондинката, промърмори:

— Какво беше всичко това?

Майлс засмука долната си устна.

— Не е неочаквано, боя се, макар че ще го предам на генерал Алегре. Бенин просто потвърди нещо, което Илян подозира от повече от година. Самоличността ми от секретни операции е изчерпала възможностите си, поне що се отнася до сетаганданците. Е, адмирал Нейсмит с различните си клонинги, истински и измислени, ги държа в неведение по-дълго, отколкото смятах, че е възможно.

Кимна отсечено, без недоволство, въпреки пробягалото за миг по лицето му съжаление. После стисна по-силно ръката й.

Съжаление… А какво, ако двамата с Майлс се бяха срещнали на двайсет, вместо да се срещнат тя и Тиен? Било е възможно — по онова време тя беше студентка във Ворбарсултанския университет, а той — новоизлюпен офицер, сновящ между столицата и провинцията. Ако пътищата им се бяха пресекли, дали Екатерин би си спечелила един не така горчив живот?

„Не. По онова време сме били различни.“ Пътували бяха в различни посоки — пресечните им точки щяха да са кратки, те щяха да са безразлични един към друг и нямаше да подозират нищо. А и тя не можеше да си представи да си няма Ники и да не е научила онова, което бе научила по време на десетте години затъмнение. „Корените растат дълбоко в мрака.“

Можеше да стигне дотук само по пътеката, по която беше дошла, а тук, с Майлс, с този Майлс, й беше хубаво и беше щастлива. „Аз съм неговата утеха и той е моята утеха и любов.“ Признаваше загубените години, но в онова десетилетие нямаше нищо, към което си заслужаваше да се върне, нямаше дори и съжаление. Ники и наученото бяха изминали разстоянието с нея. Време беше да продължи напред.

— А — каза Майлс, когато видя, че един сервитьор се приближава към тях, и се усмихна. — Май ни викат за вечеря. Ще тръгваме ли, милейди?

© 1999 Лоис Макмастър Бюджолд

© Милена Илиева, превод от английски

Lois McMaster Bujold

A Civil Campaign, 1999

Сканиране и OCR: Mandor, 2002

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/1313]

Последна редакция: 2007-06-30 18:30:21

У. Шекспир, „Хамлет“ — Б.пр.