Лоис Бюджолд - Цивилна кампания

Иван пристъпи към него и каза приятелски:

— Здравей, Биърли. Защо не си в затвора?

Биърли го погледна и се усмихна.

— Защо ли, Иване? Защото съм имперски свидетел, не знаеше ли? Тайните ми показания бутнаха скъпия Ришар във фризера. Всичко е опростено.

— Доно ти е простил за онова, което се опита да му направиш?

— Идеята беше на Ришар, не моя. Винаги се е гордял, че е човек на действието. Не беше трудно да го подмамя да пресече линията, от която няма връщане назад.

Иван се усмихна през зъби и стисна Биърли за лакътя.

— Хайде да се поразходим.

— Къде? — неспокойно попита Биърли.

— Някъде, където няма толкова хора.

Първото уединено местенце, до което ги отведе пътеката — каменна скамейка в ниша сред храстите — беше заето от една двойка. Мъжът беше младши офицер, когото Иван познаваше от щаба на Операции. Отне му около петнайсет капитански секунди да изгони двойката. Биърли изгледа сценката с престорено възхищение.

— Напоследък демонстрираш смайваща властност, Иване.

— Сядай, Биърли. И престани с глупостите. Ако ти е възможно.

Усмихнат, но с предпазливост в погледа, Биърли се настани удобно и кръстоса крака. Иван зае позиция между него и изхода.

— Защо си тук, Биърли? Грегор ли те покани?

— Доно ме вмъкна.

— Браво на него. Направо да не повярваш. Аз например не го вярвам въобще.

Биърли вдигна рамене.

— Истина е.

— Какво стана всъщност онази вечер, когато нападнаха Доно?

— Божичко, Иване! Упорството ти започва ужасяващо да ми напомня за по-ниския ти братовчед.

— Лъжеше и преди, и сега лъжеш, но не мога да преценя за какво точно. От тебе ме заболява главата. И смятам да споделя това си усещане.

— Хайде, хайде… — Очите на Биърли просветваха под цветните светлинки, макар че лицето му беше наполовина в сянка. — Съвсем просто е. Казах на Доно, че съм агент провокатор. Вярно, помогнах да заложат капана. Онова, което пропуснах да спомена — на Ришар, — беше, че съм подсигурил и взвод от градската полиция, който да се намеси и да прекрати нападението, След което, по сценарий, Доно трябваше да се появи залитайки в Дом Ворсмит пред половината Съвет на графовете. Великолепен публичен спектакъл, който със сигурност щеше да ни осигури голяма подкрепа заради едното съчувствие.

— И Доно ти е повярвал на приказките?

— Да. За щастие, бях в състояние да представя полицаите като свидетели за добрите ми намерения. Не съм ли умен? — Биърли се наду.

— Същото се отнася и за Доно, като си помисля. Заедно ли го измислихте това, да подлъжете Ришар в капана?

— Не. Замислил го бях като изненада, макар и не чак такава, каквато… каквато се получи. Исках да съм сигурен, че реакцията на Доно ще е напълно убедителна. Нападението трябваше да започне — и да има свидетели — за да уличи Ришар и да елиминира евентуалната му защита в стил „Ама аз само се шегувах“. Нямаше да свърши работа, ако самият Ришар се окажеше чисто и просто — и доказуемо — жертва на капан, заложен от политическия му съперник.

— Мога да се закълна, че не се преструваше на притеснен до смърт, когато се свърза с мен онази нощ.

— Изобщо не се преструвах. Цялата ми прекрасна хореография беше отишла по дяволите. Макар че, благодарение на теб и Оливия, резултатът беше същият. Май трябва да съм ти признателен. Животът ми би бил… изключително неприятен в момента, ако онези бандюги си бяха свършили работата.

„Колко точно неприятен, Биърли?“ Иван замълча за миг, после попита тихо:

— Грегор ли нареди това?

— Да не би да храниш някакви романтични представи за достоверна опровержимост, Иване? Господи, не! Доста усилия положих да държа ИмпСи далеч от плановете си. Побъркваха се от старание покрай наближаващата сватба. Ако знаеха, щяха да поискат моментално да арестуват конспираторите. Което нямаше да е и наполовина толкова ефективно от политическа гледна точка.

Дори Биърли да лъжеше… Иван хич не щеше и да знае.

— Ако ще играеш такива игрички, гледай да си сигурен, че ще спечелиш, както казва Майлс. Първо правило. Второ правило не съществува.

— И на мен ми каза същото — въздъхна Биърли.

Иван се поколеба.

— Майлс е говорил с теб за това?

— Преди десетина дни. Някой някога обяснявал ли ти е значението на израза „deja vu“?

— Скастрил те е, така ли?

— Имам си свои източници на обикновено скастряне. Беше по-лошо. Той… той ме критикува. — Биърли потръпна деликатно. — От гледната си точка на ръководител тайни операции, нали го знаеш. Надявам се никога да не го преживея отново. — Той отпи от виното си.