Лоис Бюджолд - Цивилна кампания

Иван за малко да се подведе към съпричастно съгласие. Но не съвсем. После се нацупи и попита:

— Е, Биърли… кой ти е свръзката?

Биърли примигна насреща му.

— Какво?

— Всеки таен информатор си има свръзка. Не е полезно за работата да те виждат как влизаш и излизаш от щаба на ИмпСи. Току-виж те запомнил тъкмо човекът, когото ти възложат да разработваш утре или другата седмица. Откога си на тази работа, Биърли?

— Каква работа?

Иван замълча и се намръщи. Изобщо не беше в настроение за глупости.

Биърли въздъхна.

— От почти осем години.

Иван вдигна вежда.

— Вътрешни работи… контраразузнаване… цивилен щатен служител… какъв е статутът ти? РС-6?

Биърли изкриви устни.

— РС-8.

— Ооо? Браво на теб.

— Е, така си е. Разбира се, беше РС-9. И пак ще бъде, сигурен съм. Някой ден. Просто ще трябва да скучая публично и да спазвам правилата за известно време. Например ще трябва да докладвам за този разговор.

— Чувствай се свободен да го направиш. — Ето че най-накрая всичко си беше дошло на мястото, сметките излизаха, в чисти колонки, без разни странни излишъци. Така, значи Биърли Ворутиър беше един от мръсните ангели на Илян… вече на Алегре вероятно. Със сигурност го бяха смъмрили за всичките тези ловки измами в полза на Доно. Но кариерата му щеше да оцелее. Ако Биърли беше разхлабен винт, то в недрата на ИмпСи също толкова сигурно имаше и някой много умен мъж с отвертка. Офицер от калибъра на Галени, ако ИмпСи имаше този късмет. Току-виж дори се отбил да се види с Иван след всичко това. Запознанството им несъмнено щеше да е интересно. И което беше най-хубаво, Биърли Ворутиър си беше негов проблем, а не на Иван. Усмихна се облекчено и стана.

Биърли взе чашата си и също се усмихна.

Мозъкът на Иван продължаваше да разнищва сценария въпреки строгите му заповеди да престане. Една чаша вино в собствения му стомах сигурно щеше да свърши работа. Но не можа да се сдържи и попита отново:

— И кои все пак е свръзката ти? Трябва да е някой, когото познавам, дявол го взел!

— Как да ти кажа, Иване. Човек ще си помисли, че при толкова много улики досега е трябвало и сам да се досетиш.

— Добре де… трябва да е някой от средите на висшите вори, защото явно това е твоята специалност. Някой, с когото се срещаш често, но не е сред постоянната ти компания. Някой, който поддържа ежедневен контакт с ИмпСи, но по ненатрапчив начин. Някой, на когото никой не би обърнал особено внимание. Незабележим канал, връзка, за която никой не би и помислил. Скрита на очевидно място. Кой?

Биърли се усмихна.

— Виж, това не мога да ти кажа.

И се отдалечи. Иван забърза да настигне един сервитьор с поднос с пълни с вино чаши. После се обърна да проследи с поглед Биърли, който, разигравайки превъзходна имитация на подпийнал градски клоун — не на последно място защото си беше подпийнал градски клоун — спря да удостои с едно от своите поклончета лейди Алис и Саймън Илян, които тъкмо излизаха от двореца, за да се разходят на чист въздух по широката алея. Лейди Алис му отвърна с хладно кимване.

Виното направо влезе в кривото гърло на Иван.

Завлякоха Майлс да позира с останалите главни сватбари за видеоснимки. Екатерин се опита да овладее нервността си, оставена в приятната компания на Марк и Карийн, но се отпусна облекчено чак когато зърна Майлс да слиза по стълбите от северната алея и да се отправя към нея. Императорският дворец беше огромен, стар и красив, малко плашещ и натъпкан с история, и на нея никак не й се вярваше, че някога ще почувства лекотата, с която Майлс току изскачаше от разни странични входове, сякаш дворецът му беше бащиния. И все пак… придвижването из това удивително място й се беше сторило по-лесно този път и тя не се съмняваше, че при следващото й посещение ще е още по-лесно. Или светът не беше такова огромно и страховито място, както я бяха накарали да повярва, или… тя не беше толкова малка и безпомощна, както я бяха учили. Ако силата беше илюзия, не беше ли илюзия и слабостта?

Майлс се хилеше. А когато хвана ръката й и я уви около лакътя си, направо се изкиска зловещо.

— Не знаех, че можеш да се смееш така злодейски, любов моя…

— Прекалено хубаво е, прекалено хубаво е, и толкоз. Трябваше веднага да те намеря и да ти кажа. — Отведе я встрани от претъпкания с роднини павилион на Воркосиган и тръгнаха по широка алея, която се изкачваше през Северната градина на стария император Ецар. — Току-що разбрах какъв е новият пост на Алексей Вормонкриеф.