Лоис Бюджолд - Цивилна кампания

— Никак не й беше лесно, ако питаш мен — замислено рече професорката. — Преживя такъв ужас, а като изключим Георг и мен — и теб, — там нямаше нито един човек, с когото би могла да поговори откровено за случилото се. Разбира се, първата й грижа беше за Ники. Но се държа мъжки от началото до края. Гордея се с нея.

— Наистина. Та къде… — Майлс проточи врат към стаите, в които се влизаше от антрето — претъпкан кабинет с лавици за книги от пода до тавана и претъпкан салон с лавици за книги от тавана до пода. И без млади вдовици.

— Оттук. — Професорката го поведе по коридора, оттам през кухнята, докато не излязоха в малка задна градинка. Две високи дървета и тухлен зид й придаваха така необходимия сред столичния град уют. От другата страна на малък кръг зелена трева, на маса под сянката на едното дърво, една жена седеше, забила поглед в листовете и четящото устройство пред себе си. Гризеше разсеяно края на химикалката, а тъмните й вежди се бяха сбрали съсредоточено. Носеше рокля до средата на прасците, в почти същия стил като тази на вуйна си, но изцяло черна и с висока, закопчана догоре яка. Болерото й беше сиво, обточено със семпъл черен ширит. Тъмната й коса беше прибрана в завита на тила й плитка. Тя вдигна очи при звука на отварящата се врата, веждите й литнаха нагоре, а устните й се разделиха в ослепителна усмивка, от която Майлс примигна зашеметено. „Екатерин.“

— Майлс… милорд ревизор! — Стана, широките й поли изшумоляха, а той се наведе над ръката й.

— Мадам Ворсоасон. Изглеждате добре. — Изглеждаше прекрасна, макар и все още твърде бледа. Част от бледността й може би се дължеше на отвратително черната й рокля, затова пък черното подчертаваше още повече синьо-сивия цвят на очите й. — Добре дошли във Ворбар Султана. Донесох ви… — Майлс посочи букета и професорката го сложи на масата. — Макар че едва ли има нужда от повече цветя тук.

— Прекрасни са — увери го Екатерин и вдъхна одобрително аромата им. — После ще ги занеса в стаята си, където ще бъдат добре дошли. Откакто времето се оправи, гледам да стоя колкото се може повече тук, навън, под истинското небе.

Беше прекарала почти година затворена под купола на един комарски град.

— Напълно разбираемо — каза Майлс.

Разговорът хлъцна и замря за кратко, докато двамата се усмихваха един на друг.

Екатерин се осъзна първа.

— Благодаря, че дойдохте на погребението на Тиен. Това означаваше много за мен.

— Беше най-малкото, което можех да направя при така стеклите се обстоятелства. Съжалявам единствено, че не можах да направя нещо повече.

— Но вие вече направихте толкова много за двама ни с Ники… — Замълча при притеснения му жест и смени темата: — Защо не седнете? И ти, вуйно. — Погледна професорката и издърпа един от градинските столове с тесни и високи облегалки.

Вуйна й поклати глава.

— Имам да свърша някои неща. Вие си говорете. — После добави някак загадъчно: — Ще се справите чудесно.

Скри се в къщата, а Майлс седна срещу Екатерин и постави рулото хартия на масата, където трябваше да изчака стратегическия момент. И където нетърпеливо се разви наполовина.

— Приключихте ли вече със случая? — попита тя.

— С последствията от този случай тепърва ще се сблъскваме, но засега приключих с него — отвърна Майлс. — Чак вчера предадох последните си доклади, иначе щях да дойда по-рано да ви поздравя с добре дошли. — Е, заради това, както и заради едно почти закърняло чувство, че е редно да остави бедната жена поне да си разопакова багажа, преди да я подложи на масираната си офанзива.

— Сега на нова задача ли ви изпращат?

— Не мисля, че Грегор ще рискува да затъна в някое разследване извън Бараяр преди да е минала сватбата му. Боя се, че през следващите един-два месеца задълженията ми ще бъдат изцяло светски.

— Сигурна съм, че ще се справите с тях с обичайния си безпогрешен усет.

„Да не дава Господ.“

— Не мисля, че безпогрешният усет е онова мое качество, което леля ми Ворпатрил — тя отговаря за всички приготовления около императорската сватба — би приветствала от моя страна. По-скоро нещо от сорта на „Затваряй си устата и прави каквото ти кажат, Майлс“. Но като говорим за бумащина, как вървят нещата при вас? Уреди ли се въпросът със завещанието на Тиен? Успяхте ли да си върнете попечителството над Ники от онзи негов братовчед?

— Василий Ворсоасон? Да, слава богу, в това отношение нямах проблеми.

— Ами… тогава… какво е всичко това? — Майлс кимна към отрупаната с листове маса.