Лоис Бюджолд - Омайване

— Не че всички сме откачени, въпреки че понякога изглежда така. — Той понижи глас. — Усетът прави настроенията ни малко заразни. Все едно се просмукват във въздуха. — Ръката му описа спирала. — Като сега например. Когато много хора отворят същността си, се получава… изтичане. Особено на поклоните. Тази сграда направо кипи. Всякакви неща започват да изглеждат като добри идеи. Да благодарим на отсъстващите богове за бирата.

— Бирата ли?

— Забелязал съм, че бирата — той вдигна поучително показалец и Фаун осъзна, че е леко пийнал; все пак хората не оставяха музикантите жадни — съществува, за да може да бъде обвинявана на следващия ден. Много, много е виновна тази бира.

— И фермерите я ползват за същото — отбеляза Фаун.

— Всеобща нужда. — Даг примигна. — Май ще ми трябва още една.

— Жаден ли си?

— Не. — Той я погледна. На тази светлина очите му бяха като дълбоки кладенци. Оранжевите отблясъци от фенера се спускаха по рошавата му коса и запотеното лице. — Просто си мисля колко ще съжалявам…

Наведе се към нея и Фаун замръзна от надежда, която беше толкова силна, че чак я измъчваше. Дали щеше да я целуне? Дъхът му ухаеше на бира, а нейният беше замрял.

Неподвижност. Сърцебиене.

— Не — въздъхна той. — Не. Мари е права. — Изправи се. Фаун беше готова да избухне в сълзи. Почти посегна да го хване.

„Не можеш. Не бива. Той ще си помисли, че си…“ Онази ужасна дума, с която я нарече Съни Тъпия. Прогаряше паметта й като нажежено желязо. „Курва“. Беше грозна дума и я бе превърнала в нещо грозно, сякаш кръв или отрова в чаша вода. „За Даг ще съм само красива“. Искаше й се да е по-висока. Тогава нямаше да я обижда всеки, който поиска.

Той въздъхна отново и й подаде ръка. Тръгнаха към сградата.

На вратата Даг спря и се ослуша.

— Добре, някой дрънка с дайрето. Мисля, че ще се оправят и без мен за остатъка от вечерта. — Наистина, музиката отвътре беше по-тиха и унасяща. Той тръгна към стълбите.

— Качваш ли се? — успя да намери гласа си Фаун.

— Да. Беше приятно, но стига толкова. А ти?

— И аз съм малко уморена. — Тя го последва. Това, което се бе случило, или по-скоро не бе, напомняше на случката на пътя. Сякаш отново беше изтървала някакъв завой.

Когато стигнаха до втория етаж, зад тях се разнесе кикотене и глъчка. Появиха се Дирла и двама младежи от патрула на Чато. Поздравиха весело Даг и свърнаха по коридора. Фаун спря и ги погледна, докато се суетяха пред вратата на Дирла. Единият младеж я бе прегърнал и я целуваше, а тя притискаше ръката на другия към… гърдите си! После ритна вратата и тримата се скриха в стаята й.

— Даг — каза колебливо Фаун, — какво беше това?

Той наклони глава и я погледна весело.

— На теб на какво ти прилича?

— Да не би Дирла… искам да кажа… нима ще си легне с тези мъже?

— Така изглежда.

Изглежда ли? Ако усетът му вършеше и половината неща, които твърдеше, най-вероятно знаеше много добре.

— И с двамата ли?

— Ами в патрула бройките не са равнопоставени. Хората правят компромиси. Дирла е… доста щедра.

Фаун преглътна и го последва към техния коридор. Рази и Ютау тъкмо отключваха вратата на стаята си. Ютау видимо беше прекалил с бирата, а косата на Рази висеше на кичури, подгизнала от танците. Двамата пожелаха спокойно лека нощ на Даг и се прибраха.

— Жалко, че не са успели да си намерят жени — заяви честно Фаун. — Твърде са добри, за да са самотни. — Видя как я гледа Даг и добави подозрително: — Защо си хапеш китката?

Той прочисти гърлото си.

— Искрице, някой път, като съм много по-трезвен или по-пиян, ще се опитам да ти разкажа невероятно сложната история за това как тези двамата се ожениха за една и съща жена в нашия лагер. Да речем, че сега се наглеждат един друг.

— Нима вашите жени могат да се женят за повече от един мъж? По едно и също време? Поднасяш ме!

— По принцип не могат и не се шегувам. Както казах, историята е заплетена.

Спряха пред неговата стая и той се усмихна.

— Мисля, че Дирла е алчна — реши Фаун. — Или пък онези мъже са много нахални.

— О, не. Както знаеш, при Езерняците е обичай жената да кани. Мъжът решава дали да приеме. От мен да знаеш, много трудно е да откажеш, без да обидиш някого. Гарантирам ти, че каквото и да става там, е по нейна идея.

— При фермерите това би се сметнало за твърде дръзко. Правят го само развалените момичета… или глупавите. Добрите чакат да ги поискат. „А дори тогава трябва да откажат, ако мъжът не притежава достатъчно земя“.