Лоис Бюджолд - Омайване

— Ако намериш какво да облечеш, утре ще ти ги изпера. Съжалявам…

— Малка искрице — каза той дрезгаво и се наведе напред, — няма нужда да ми се извиняваш.

Тя потръпна.

Даг успя да възвърне самообладанието си.

— Защото плачещ патрулен е много притеснителна гледка. Ще почна да хленча и да се сополивя. А това в комбинация с насиненото ми око ще те накара вероятно да повърнеш. И така ще има още за чистене, а ние не искаме това, нали? — Щипна носа й, доста абсурден жест към жена, която току-що е спасила света, но това разведри унилото й настроение и тя се усмихна.

— Ето че вече имаме напредък. Какво ще кажеш за малко храна?

— Мисля, че не мога още. Но ти хапни.

— Тогава пиене. И няма да спорим. Добре знам, че човек трябва да пие течности, когато е загубил кръв. — „А ти продължаваш да губиш“. Твърде много и твърде бързо. Кога ли щеше да престане?

В мазето откри сандъче с изсушен сасафрас и понеже не беше сигурен за водата, свари чай, след което наля две чаши. Беше по-жаден, отколкото предполагаше. Фаун също почна да пие, подражаваше му като наивен новобранец в патрула. „Защо винаги правят всичко, което им кажеш?“ Освен когато не го правеха, разбира се.

Той се подпря на стената, протегна крака и отпи още една глътка.

— Можеше да направя и повече неща за теб с усета си за същност, но…

— Усет за същност? — Тя го погледна тъжно. — Щеше да ми обясняваш какво е.

Той затаи дъх, замисли се как да го обясни на едно фермерско момиче, така че да не го приеме погрешно.

— Ами… това е усет за всичко около нас. Живите неща, къде се намират, как се справят. И не само живите, но те са най-ярки. Никой не знае дали светът произвежда същност, или е изграден от нея, но когато се появи злина, тя я изсмуква и по-този начин убива живите неща. При по-лошите случаи дори скалите започват да се разпадат. А усетът е нещото, с което се усеща същността.

— Магия? — попита тя колебливо.

Даг поклати глава.

— Не и според смисъла, който влагат фермерите в тази дума. Не е като да получаваш нещо от нищо. Просто усещаш как е устроен светът. — Забеляза откровено неразбиращия й поглед. — Използваме думи от останалите сетива, за да го опишем, но всъщност е нещо много различно. Например… Затвори си очите.

Тя го погледна учудено, но го послуша.

— Добре. Сега посочи накъде е надолу.

Тя завъртя палец към пода и отвори големите си кафяви очи.

— Откъде знаеш? Все пак не виждаш посоките.

— Аз… Почувствах го. С цялото си тяло.

— Е, усетът е нещо подобно, но и много повече. — Той отпи още глътка, топлият чай успокояваше гърлото му. — Хората са най-ярките неща, които виждаш с усета. Виждаме всички, освен ако не го заслоним, за да не се разсейваме. Като да затвориш очи или да увиеш фенер с плат. Езерняците могат да сливат същността на телата си с някой друг. Ако успееш да се настроиш с другия, можеш да му предадеш сила, да забавиш кръвотечение и да помогнеш с рани. Да върнеш другия обратно към баланса. Направих нещо подобно с един новобранец… нощес. Соун. Трябва да престана да го наричам Соун Овцата. Някой ден ще се изпусна и няма да ми го прости. По време на битката един разбойник го удари с чук в гърдите. Имаше счупени ребра, а сърцето и дробовете му не работеха добре. Настроих същността си към неговата и я убедих да влезе в ритъм с моята. Беше малко брутално, но нямаше време.

— Щеше ли да умре? Без твоята помощ?

— Аз… може би. Може пък да успея да го накарам да се откаже от тези махове с меча, докато мисли, че ми е задължен. — Даг се усмихна за кратко. — Проблемът е… — Проклятие, чаят бе свършил. — Твоята рана е в утробата. Мога да я усетя като процеп в същността ти. Но не мога да ти помогна, защото… нямам такава. Утроба де. Не е част от тялото и същността ми. Ако Мари или някое от другите момичета беше тук, може би щеше да успее. Само че не искам да те оставям сама за десетина часа, докато намеря помощ.

— Не. Недей! — Ръката й стисна крака му и се дръпна засрамено, а тя се присви от поредния спазъм. Колко ли я болеше? „Много“.

— Така. Значи ще трябва да се справяме с фермерските методи. Знаеш ли какво правят жените в такъв случай?

— Мисля, че лежат.

— Майка ти и сестрите ти не са ли ти обяснявали?

— Нямам сестри, а братята ми са все по-големи. Майка ме научи на много неща, но никога не се е занимавала с акушерство. Винаги е заета с разни други неща. Мисля, че тялото се изчиства само, като при тежък месечен цикъл, но някои жени го понасят тежко. Мисля, че ако кървиш малко, е нормално, но ако кървиш много, става зле.