Кристина Скай - Открадни сърцето ми

Тогава разбрах, че времето ми е дошло.

Така че няма да се съпротивлявам, когато те дойдат. Вие с Брам сте в безопасност с Арчибалд и добрия честен Тинкър. Моля се, те да ви запазят, за да откриете тези думи.

Шум.

Идват.

Няма повече време.

Скъпо мое момиче, целуни Брам от мене. Винаги пом ни, че ви обичам…

Силвър се взираше в пейзажа и бършеше очите си. Брам я наблюдаваше разтревожено.

— Какво има, Сил? Нещо с Люс ли?

— Нищо, миличък. Скоро ще си бъдем у дома, после всичко ще бъде наред… Ще ги намеря, татко! Ще разбера защо са го направили! Ще се погрижа този път да не спечелят! Но първо трябва да спася някого, когото обичам!

Иън Деламиър гледаше в далечината с присвити очи.

— Какво има, Иън? Изглеждаш като куче, нахапано от бълхи — подхвърли Индия.

— Не желая внучката ми да говори така, чу ли моми че? А ти, Иън, най-добре ни обясни какво кроиш.

Младият мъж подритна с върха на лъснатия си ботуш едно камъче.

— Успяхте ли да видите другата скица в бележника на Брандън?

Херцогинята намръщено поклати глава.

— Е, аз успях. Навсякъде бих разпознал това дълго лице и тази арогантна уста. Беше Деймиън Ренуик и искам да знам как Люс се е забъркал с такъв негодник. Той е много опасен и мисля, че ако нещата стоят така, както подозирам, Люс ще има нужда от помощ.

— О, чудесно! Отивам да си облека нещо по-удобно — заяви Индия.

— Да не съм те видяла повече с бричовете на брат ти! — извика херцогинята, но нямаше кой да я чуе. — Знаеш ли нещо повече за този, Ренуик, Иън?

— Има много неща около този човек, но досега не могат да го обвинят в нито едно от тях, поради липса на доказателства. Отивам да изпратя съобщение до Лондон, но щеше да е по-добре, ако Силвър Сейнт Клеър ни бе казала къде се намира Люс. Да я последвам ли, бабо?

Херцогинята въздъхна.

— Не, тя беше непреклонна. За нея е въпрос на чест, както и за него. Но ако Люс смята, че не може да се до вери на собственото си семейство, тогава каква надежда ни остава? Все пак да изчакаме ден-два. Уверена съм, че мис Сейнт Клеър ще дойде с новини или ще изпрати самия Люс.

Ако му е възможно да дойде, мрачно си помисли Иън, чудейки се в каква каша се е забъркал този път брат му.

Тъкмо бяха седнали за ранна вечеря, когато вниманието им бе привлечено от невероятен шум в коридора. Херцогинята смаяно вдигна поглед и след секунди в столовата нахлу пребледнелият иконом.

— Той е — изкрещя Джефърс. — Там, навън! Тъкмо сега — сега!

Бедният човек, изглежда, не можеше да свърже думи те в изречение.

— Джефърс, да не си пил? — хладно попита херцогинята.

— Със сигурност не съм, Ваша светлост, но скоро ще го направя. О, да, всички ще го направим!

Икономът решително се обърна и отвори с трясък вратата на столовата.

До вратата стоеше висок мъж, загърнат с плащ. Никой не можеше да сбърка тези високи скули и чувствената извивка на пълните устни.

Индия първа се окопити. Тя се изправи, поклащайки се, притиснала ръка до гърдите си, с широко отворени очи.

— Ти дойде! — извика тя. — О, Люс, най-после се върна при нас!

Скрит зад разклонените върби, той наблюдаваше препускащата карета. Час по-късно видя самотния ездач, галопиращ към огромната къща в долината.

Дълго гледа след ездача, стиснал юмруци и с пламнали очи. Спомни си безкрайните унижения, които трябваше да понесе след бягството на чуждоземния му пленник. Спомни си обидите и подигравките.

— Скоро ще бъдеш мой, чужденецо. Тогава ще бъда щастлив. Честта ми отново ще бъде неопетнена и именията ще ми бъдат върнати. Но за тебе, враг мой, няма да има щастие.

Златното кръгче потрепна на ухото му.

— Смей се сега, англичанино. Защото, когато отново бъдеш в ръцете ми, ще изпиеш горчивата чаша докрай. И няма да има спасение от ада, в който ще те заведа.

Да, капанът беше заложен.

Скоро капитанът на елитната лична гвардия на пашата щеше да познае сладкия вкус на отмъщението.

Той стоеше на прага и оглеждаше стаята. Видя призрака на отминалото щастие н чу отдавна звучалия смях. Нищо не се беше променило. Суолоу Хил. Това беше наследството му и той го беше отхвърлил. Това беше семейството му и той му бе обърнал гръб.

И сега се беше върнал, въпреки всички клетви. Знаеше, че завръщането му носеше опасност, но сега не мислеше за това. Мислеше само за болката, изписана по лицето на сестра си и за недоумението в очите на брат си.

— Индия — нежно каза той. — Станала си ослепителна красавица.