Кристина Скай - Открадни сърцето ми

— Боя се, че не мога да ви кажа нищо повече. Мисля, че Люс си има причини, за да не се свързва с вас…Той сам ще ви разкаже преживелиците си.

Херцогинята сви ядно устни. После въздъхна.

— Упорито същество! Но сега ми става съвсем ясно защо той те обича, скъпа моя. Ти си също толкова упорита и горда, колкото е и той. Да, мисля, че двамата сте чудесна двойка. Не се и съмнявам, че ще накараш внука ми доста да потича след тебе, ако вече не си го сторила.

Херцогинята докосна лицето на Силвър. Там видя любов и копнеж, но и тревога.

— Значи той е в опасност, така ли?

Силвър кимна.

— Само да знаехме! Но аз няма да разпитвам повече. Само ми кажи с какво мога да помогна. Готови сме да направим всичко за вас.

— Трябва да се върна в Кингсдън Крос. Брам и аз имаме съобщение за Люс и той трябва да го получи колкото е възможно по-скоро. Бих се възползвала от бърза карета, която да ме заведе там.

— Ще изпратя нареждания до конюшните. Но ти трябва да се подкрепиш добре. И ще се нахраниш хубаво, преди да ти позволя да тръгнеш.

Силвър сви устни.

— Каква ужасна загриженост! Всички сте толкова любезни!

— Глупости — каза херцогинята. — Денят е просто чудесен! И всичко е заради тебе и брат ти. Ние трябва да ви благодарим, защото наистина не си спомням от кога не съм се вълнувала толкова.

— Какво е направила?

Люс стоеше в сянката на дърветата на главната улица на Кингс Лин. От очите му струеше гняв. Той бе вперил поглед в Конър и малкото момче до него.

— Момчето току-що ти каза, Люс.

— Да, направи го, шефе. Тя беше страхотна. Стоеше насред улицата. Не помръдна нито инч и насочи пистолета си към онзи, дето препускаше насреща й. Майчице, едвам не я прегази! Но не можа, защото му висях на врата — гордо каза момчето.

— Но какво я е накарало да извърши подобна лудост?

— Каза, че човекът във фургона е предател и носи информация, която й трябва.

Очите на Люс заблестяха.

— Не е изчакала. Тръгнала е сама след него, дяволи те да го вземат.

— След кого? — попита Конър.

— Няма значение — отвърна Люс и огледа хлапето. — И онези благородници са я качили в каретата си, така ли? И са я отвели на място, наречено Суолоу Хил?

— Аха. И даже принцът се навърташе там. Казаха, че е на по-малко от час на изток оттук. Съжалявам, че тя си отиде. Беше дяволски точна женска.

Люс потупа момчето по рамото.

— Ти си добро момче. Не се съмнявам, че си спасил живота й.

Момчето се зачерви от похвалата. Очите му се разтвориха широко, когато Люс пусна в ръката му три златни монети. Малкият приятел не беше виждал такова богатство през целия си десетгодишен живот.

— Ако мога да направя нещо друго за тебе, шефе, само ми кажи.

— Да, можеш да направиш нещо. Искам докато ме няма, ти и приятелите ти да продължавате да наблюдавате онзи склад. Скоро ще изпратя някого там, но искам да знам какво се върши през това време и най-вече какво пренасят.

— Смятай, че е направено, шефе.

Момчето си отиде, а Люс продължи да стои замислено на улицата.

— Какво ще правим? — попита Конър.

— Изглежда, Силвър и Брам са се заели с моята работа. Трябва да отида в Суолоу Хил. Чудя се как ще ги погледна след всичко, което съм преживял, за да оцелея. Но повече не трябва да причинявам страдание на семейството си.

Независимо от протестите на херцогинята, Индия и Иън, Силвър не се отказа от заминаването си за Кингсдън Крос. Бързаше да предаде новините за срещата със семейството на Люс, както и документите, които той търсеше. Мислеше да остави Брам в Суолоу Хил, но той реши въпроса, като я набута в каретата и скочи след нея.

На пътеката стоеше херцогинята, стиснала здраво бастуна си.

— Върнете се при нас — каза тя с прегракнал глас. — И, моля ви, доведете Люс със себе си.

Силвър кимна, усетила сълзите в очите си.

Брам извика на кочияша, конете потеглиха и Силвър беше на път за вкъщи.

Докато край тях се нижеха зелените хълмове, Силвър се замисли за последните страници от дневника на баща си, написани в деня преди смъртта му. Болка стисна гърлото й, като си припомни набързо надрасканите думи, нещо много необичайно за елегантния почерк на баща й.

Беше бързал. Беше се страхувал за живота си.

Няма повече време.

Те най-накрая прозряха триковете ми. Последния товар току що пристигна и ги забавих, колкото можах, но сега настояват да го прегледат сами.

Помни ме, скъпа моя Сузана. Помни добрите неща.

Те скоро ще бъдат тук и аз повече не мога да играя тази опасна игра. Уморих се до смърт. Тази нощ ми се стори, че отново виждам скъпата си Сара. Стоеше до орловите нокти и ме викаше, усмихвайки се, както винаги.