Кристина Скай - Открадни сърцето ми

— О, ти ме нарани до смърт! — извика Индия и драматично притисна ръце до гърдите си. — Нанесе ми такъв удар, че няма да мога да се свестя.

Брам, който яздеше между тях, продължи да се усмихва на закачките им.

Когато Силвър се събуди, бяха стигнали до великолепното имение Суолоу Хил.

— Е, момичето ми, пристигнахме. Сега първата ни работа е да ви настаним. После ще накарам да съобщят на сър Реджиналд да дойде да прегледа раната ви.

— О, не! — Силвър поклати глава. — Не искам дори да чувам за това.

— Глупости, момиче! Ако не се лъжа, имате рана от страни на гърдите. Може би ще ми разкажете за нея, може би не, но ще ви кажа едно: изобщо не сте във форма да препускате наоколо. Никъде няма да ходите нито днес, нито утре. Ако се безпокоите за семейството си, с удоволствие ще изпратя лакей да им предаде съобщение.

Силвър огледа лицето на херцогинята, усещайки едновременно раздразнение и топлота.

— Вие наистина сте много властната жена, Ваша светлост.

— Да, така са ми казвали — щастливо каза херцогинята, без изобщо да се обижда.

Силвър поклати глава и тихо се засмя.

Херцогинята я поведе към великолепна гостна, от чиито френски прозорци се виждаха безкрайни зелени морави. След като се увери, че Силвър е настанена удобно, дамата се извини и излезе.

Силвър веднага отметна завивките си.

— Брам, къде са документите?

— Всичко е на сигурно място, Сил. Прибрах ги, докато всички се суетяха около тебе. Това е някакъв странен документ, не мога да разбера нищо от него. Има само някакви цифри.

Силвър се намръщи.

— Само цифри, така ли?

В това време вратата се отвори и в стаята влязоха Индия и Иън.

— Нали не ви пречим? Искахме да се уверим, че сте добре, докато баба ни я няма. Тя отиде да вдигне слугите. Трябваше да се върнем след два дни, затова всички почиват. Надявам се, че не ви е притеснила много — каза Индия

— О, не, ни най-малко. Тя е много добра.

— Значи сте и дипломат — отвърна Иън и кимна одобрително. — Трябваше да дойдете с нас в Испания. Уелингтън не го бива много за тези работи.

Минута по-късно вратата отново се отвори. Влезе херцогинята, правейки път на един иконом, понесъл сребърен поднос.

— Тази маса ще свърши чудесна работа, Джефърс. — Херцогинята посочи красива маса в стил „Чипъндейл“ до краката на Силвър. Скоро всички се настаниха около Индия, която наливаше чай и разпределяше парчетата орехов кейк с масло. Брам тъкмо си взимаш едно парче, когато вдигна поглед и видя, че Индия и Иън го гледат усмихнато.

Бузите му се зачервиха. Той бързо върна парчето кейк, сякаш то пареше.

— Моля те, изяж го! — каза Индия, протягайки ръка да го погали. — Беше ужасно от наша страна, но е истинско удоволствие да се види млад човек с толкова енергия.

Брам неуверено си взе от кейка и продължи да яде.

— Бих искала да се запознаете с родителите ми, но се боя, че пътуването им в Италия ще продължи доста. Оставили са тук баба да ме пази, докато се върнат. Непрекъснато й повтарям, че никой джентълмен няма да дойде да ни досажда.

— Не и когато открият, че можеш да се боксираш, да стреляш и да въртиш шпагата по-добре от мъжете — каза брат й.

Херцогинята изсумтя.

— Иска ми се да престанеш да използваш този ужасен език, млада госпожице. Изобщо не ти прилича.

— Така ли? Значи трябва да престана да прекарвам толкова много време с братята си.

В стаята настъпи оглушителна тишина. Брам обаче, зает с кейка, не забеляза промяната.

— Братя ли? Имате ли друг брат освен Иън?

Индия изхлипа. Фината чашка падна от ръцете й и се разби на малки късчета.

След моментно объркване Иън се зае да почиства роклята на сестра си от чая, а херцогинята я потупваше по ръката. Брам се наведе и започна да събира късчетата порцелан.

— Моля те, не прави това, Брандън — помоли го Индия. — Не е необходимо. — Тя нежно го докосна по рамото.

Брам погледна и видя, че очите й са пълни със сълзи.

— Не е твоя вината — каза Индия и стана. Изглеждаше много уморена. Извини се и излезе от стаята. Херцогинята я последва.

— Вината е моя — каза момчето. — Казах нещо, което не трябваше, и тя излезе.

Иън се премести до Брам и сложи ръка на рамото му.

— Глупости. Мисля, че е по-добре да обясня. Наистина имаме друг брат. Поне имахме такъв, седем годи ни по-голям от Индия и пет от мен. Обичаха го всички, които го познаваха. — Той замълча. За момент изглеждаше, като че ли няма да може да продължи.

— Говорите в минало време. Случило ли се е нещо с него? — тихо попита Силвър.