Кристина Скай - Открадни сърцето ми

Сърцето на Силвър започна да бие силно. Конете все повече и повече се приближаваха и тя се молеше момчетата да не забравят задачата си.

Със силно изскърцване задната част на фургона се отвори и едно буре се стовари на земята. Бяха запомнили, помисли си Силвър. Останалото трябваше да свършат двамата с Брам.

Очите й се спряха на единствения пътник във фургона. Тя видя как той нервно пъха ръка в джоба си. Да, там бяха документите.

След това всичко стана изведнъж. Силвър чу, че херцогинята крещи. Бегло видя как Индия Деламиър вдигна предупредително ръка, а принцът сочеше препускащите коне. Силвър се обърна с лице към приближаващия фургон и драматично сложи ръце на гърдите си. Тя с ужас чу гласа на кочияша.

— Не мога да спра! Ще те прегазя, ако не се махнеш!

Проклета да съм, ако го сторя, ядосано си помисли Силвър. Тя рязко отвори чантата си, измъкна пистолета и го насочи към гърдите на кочияша.

В този момент водачът на момчетата се хвърли на врата на пътника. Както беше договорено, той смъкна шапката му, после се зае с палтото. Ръмжейки, пътникът се вкопчи в ненадейния си нападател, но напразно. Момчето само се смееше и подскачаше около него, като сръчно сваляше палтото му.

Силвър наблюдаваше всичко като в транс. Фургонът бе само на тридесет фута и бързо наближаваше.

Кочияшът изруга, дърпайки юздите, за да избегне купчина камъни на улицата. Силвър направи крачка назад.

В това време хлапакът извади нещо от джоба на мъжа и го хвърли на Брам. Мъжът се бореше, свел лице към гърдите си, така че Силвър все още не успяваше да види лицето му.

После стана твърде късно.

Фургонът префуча край нея. Тя отскочи назад само секунди, преди да са я премазали колелата. Но рязкото движение й костваше много, тъй като се препъна в някакви сандъци. Усети остра болка в гърдите и изохка, после улицата се залюля. Настъпи хаос.

Чуха се викове, писъци и шум от събарящи се бурета. Но Силвър почти не ги чуваше. Тя притисна с ръце гърдите си и тръгна към Брам.

На десет мили от Лин Люс Деламиър намръщено оглеждаше песъчливата почва.

— Отправили са се на юг. Били са само двамата. Какво ли биха могли да правят в тази посока? По нататък е само пуста земя.

Зад гърба му Конър Маккинън прикри една усмивка.

— Много съжалявам, че се налага да те опровергая, приятелю, но те са се отправили на север. Следите, които разглеждаш, са поне от три дни. Ако Силвър и брат й са тръгнали нататък, дирите трябва да са пресни, като тези.

Само след миг Люс се убеди, че приятелят му е съвсем прав.

— Е, може и така да е. Но недей много да си вириш носа.

— О, не бих и мечтал за такова нещо — спокойно каза Конър. — Не е твоя вината, че очите ти не виждат, влюбен глупако.

— Кой е влюбен и кой е глупак?

Люс заплашително изгледа приятеля си.

— Няма да чуеш нито дума от мене — каза Маккинън, обръщайки коня си на север. Не е моя работа, че ти си решил да се влюбиш. Изобщо не ми е работа.

Светът около Силвър се завъртя.

Струваше й се, че в главата й бие барабан. Щом отвори очи, видя, че е подпряна на едно буре в края на улицата. Брам бе коленичил до нея и изглеждаше много разтревожен.

Силвър се опита да му се усмихне, но нямаше голям успех.

— Можа ли да го видиш?

Брам се усмихна, но очите му останаха тъжни.

— Всеки детайл, Сил. Слабо лице, надменен нос и упорита уста. Мисля, че имам талант на портретист.

Докато говореше, Брам й подаде бележника си. В скута на Силвър се изтърсиха две орлови пера, изсушено късче мъх и една миша опашка. И както бе обещал Брам, лицето на мъжа бе бързо, но много точно скицирано.

Силвър стисна ръката на Брам, доволна от успеха им, независимо, че главата й пулсираше.

— Страхотна работа! А момчетата справиха ли се?

Брам огледа насъбралата се тълпа и снижи глас.

— Доста добре. Сега стой спокойно и мълчи Сил. Много лошо си се ударила. Онова чудовище щеше да те прегази. Принцът е направо побеснял.

Силвър се стараеше да слуша, но гласът на Брам сякаш заглъхваше. Гърдите много я боляха.

— А… документите, Брам? Какво стана с тях?

— Тук са, в джоба ми — прошепна брат й. — Но сега не можем да говорим. Херцогинята се завръща. Боже, принцът е с нея. Изглеждат очаровани от момчетата.

Силвър се надигна с въздишка.

— Дай им по още една крона.

Очите й се затвориха и тя потъна в тъмнина.

Когато се събуди отново, Силвър се намери върху купчина възглавници. В ушите й звънтяха ударите на конски копита. Отвори очи и усети, че я докосват топли пръсти.