Кристина Скай - Открадни сърцето ми

— Караш ме да се изчервявам, бабо. Ако аз съм възмутителна, то е, защото научих всичко от тебе.

В този момент от задните помещения се появи собственикът. Той разбра, че в магазина е доста оживено. Веднага се втурна към Брам, който невинно бърбореше с принца. Принцът даде знак на собственика да изчезне и той се отправи към херцогинята и младата й приятелка.

Царствената дама го изгледа втренчено през лорнета си.

— Чудесно се справяме, Холком. Можеш да ни оставиш. Ще те извикаме, щом приключим с избора си.

— Разбира се, Ваша светлост, но…

— Не сега, Холком — каза херцогинята и погледна с очакване Силвър. — Е, скъпа моя, бяхте готова да направите предложение, нали?

Силвър откри, че е заинтригувана от възрастната дама с проницателни очи, както и от жизнерадостната й внучка, чието лице излъчваше тъга, неприсъща за младостта й. Струваше й се, че има нещо познато в тези очи, въпреки че това едва ли бе възможно. След смъртта на баща си Силвър рядко бе напускала Кингсдън Крос.

Изведнъж й хрумна какъв да бъде парфюмът.

— Открих го! Може да ви прозвучи странно. Лек дъх на мъх като хладно лятно утро. Малко ухание на червена роза за сладост и малко детелина за сила и чистота. И, да, мисля че трябва да има мирис на кедрово дърво за повече свежест. Това е най-подходящо.

Тя подаде малко шишенце и зачака, затаила дъх. Индия плесна с ръце от удоволствие.

— Но вие сте вълшебница, Госпожице Сейнт Клеър. Изборът ви е чудесен! Как е възможно само след няколко минути вече да ме познавате така добре?

Силвър се изчерви.

— Много сте любезна. Това е просто умение, нищо вече.

— Глупости — каза херцогинята с равен глас. — Та вие безпогрешно преценихте внучката ми. Истинско съкровище сте. — Проницателните й очи блеснаха заговорнически. — Струва ми се, че не сте омъжена, нали скъпа моя?

Индия, вече свикнала със сватовничеството на баба си, само се усмихна. Силвър се изчерви.

— Ваша светлост… май не знам как да отговоря.

— Ами просто с да или не, скъпа.

— Не, но…

— Прекрасно! Тогава настоявам да ни придружите за чай, за да обсъдим бъдещето ви по-обстойно.

Херцогинята замислено огледа старомодния костюм за езда на Силвър.

— От провинцията сте, нали момичето ми? Не бива да се срамувате.

Силвър вирна брадичка. Цялата гордост на Сейнт Клеър избликна в очите й.

— Много сте любезна, Ваша светлост, но предполагам, че едва ли представлявам интерес за вас.

Херцогинята се засмя.

— Ако с това искахте да ме поставите на мястото ми, нямахте късмет, скъпа. Дебелокожа съм като крокодил.

Силвър примигна, чудейки се как да реагира на този прям отговор. Реши, че и тя трябва да отвърне по същия начин.

— Права сте, Ваша светлост. Но въпреки, че съм от провинцията, не се смятам за селска мишка. Брат ми и аз се чувстваме доста добре тук. Аз съм независима жена и не виждам причина да усложнявам живота си с женитба.

— Превъзходно! — възкликна херцогинята. — Става все по-добре и по-добре. Красива жена, която отказва да приеме женитбата! Това е още по-голямо предизвикателство. Да видим, има един Огастъс Уорбъртън. Той е само баронет, но знам, че има доста имения.

— Ваша светлост, много грешите, ако си мислите, че аз…

— Не? Много добре. Напълно съм съгласна. Уорбъртън неприятно мига с очи, доколкото си спомням. Но какво ще кажете за граф Тауншенд? Той е много красив.

Херцогинята погледна внучката си, която едва сдържаше смеха си.

— Ти какво мислиш, Индия?

Червенокосата красавица поклати глава.

— Мисля, бабо, че прекаляваш. Притесняваш госпожица Сейнт Клеър с твоите странни предложения. Какво ще си помисли за нас?

Силвър наистина си мислеше, че старата дама си пъха носа там, където не й е работата. Но разбираше, че прави това от най-добри намерения, и затова се въздържа от рязък отговор.

Херцогинята я изгледа внимателно.

— Вярно ли е, момичето ми? Мислиш ли, че съм нетърпимо откровена?

Силвър почувства, че ще се разсмее.

— Откровена ли? Може би — отвърна тя с усмивка и пленителна трапчинка се появи на бузата й. — Но не й нетърпимо.

Херцогинята триумфално тропна по пода.

— Ето! Видя ли, Индия? Момиче с дух и ум — точно както казах. Тя трябва да дойде с нас на чай. Тъкмо се бяхме отправили към чайната на Минтън, когато…

Изведнъж Силвър си спомни колко важна задача имаше. Огледа се смаяно, страхувайки се, че се е забавила твърде много.

Индия видя притеснението й и сложи ръка на рамото й.