Кристина Скай - Открадни сърцето ми

Брам въздъхна.

— Не смяташ ли, че трябва да изпратим съобщение на Люс и да го уведомим къде сме?

— Изобщо нямам такова намерение — твърдо заяви Силвър. — Ще се справим и без него. Няма смисъл да рискува живота си.

— Е, добре — каза Брам, — само ми се иска да можем да хапнем.

Следобед те пресякоха моста, водещ в Лин, както местните хора наричаха пазарния глад на брега на Ууз. Когато Силвър подкара коня с в тръс по Брид Стрийт, я видя в далечината църквата „Сейнт Никълъс“. Най-сетне стигнаха до стари складове на брега на реката, без да изпускат от поглед лодката, която хвърли котва в близост до една от постройките. Затаили дъх, Силвър и Брам видяха как непознатият пътник се вмъкна вътре.

— Пипнахме го! — каза Брам. — Въпросът е какво още правим по нататък.

Силвър огледа пристана. Наблизо няколко хлапаци весело разплискваха водата с камъни. Очите й блеснаха.

— Мисля, че имам идея, Брам. Чакай тук!

След петнадесет минути конете бяха отведени на сигурно място в една странична уличка, а Брам и Силвър поеха към сърцето на Лин, търсейки място за хапване. Работата бе по-лесна, отколкото Силвър си мислеше. Беше поговорила с водача на хлапетата, които играеха край реката, предлагайки им две крони, за да наблюдават склада. Само пътникът да се покажеше, момчетата незабавно трябваше да извикат Силвър. Тя скоро откри, че момчетата добре познават склада, водачът им потвърди, че там има голямо движение. По всяко време на деня и нощта там пристигали и отплавали лодки, чиито пасажери не говорели английски и прикривали лицата си.

Момчетата й дадоха информация и за пътника в лодката, която двамата с Брам бяха проследили. След като надникнаха през един счупен прозорец, те докладваха, че човекът няма да потегли поне до час.

След уверенията на новите си приятели, че ще бъдат повикани веднага, щом се наложи, Силвър и Брам потеглиха.

Слънцето грееше на безоблачното небе, докато минаваха покрай чудесните магазини на Кинг Стрийт. Брам все още се тревожеше.

— Сигурна ли си, че трябва да ядем, Сил? Ами ако мошеникът избяга?

— Трябва, а имам и усещането, че тези младежи ще свършат много по-добра работа от нас. Та това е домът им. Познават всяка уличка, всеки вход и изход, до като ние само ще обикаляме безцелно наоколо.

— Надявам се, че си права — каза Брам накрая. Истината беше, че му се щеше да си побъбри с уличните хлапета. Беше и гладен. Пък и някой трябваше да наглежда Силвър.

Изведнъж очите му се разшириха.

— Виж какво чудесно място има на отсрещната страна. Може ли да се отбием, Сил? Само за момент?

Силвър тъжно огледа потъналата си в прах пола, но нищо не можеше да се направи. Приглади косите си и подаде ръка на Брам.

— Звучи ми чудесно. Води!

След като се подкрепиха, двамата се почувстваха много по-добре и бяха готови на всичко, за да се спра вят със странника в склада.

Силвър не изпускаше от очи часовника на площада. Имаше още време и решиха да огледат магазините около хотела „Главата на херцога“, където бяха хапнали.

Днес улиците бяха особено оживени, както им бяха казали младите им приятели. Изглежда, принцът регент и неговата свита щяха да минат през Лин на път за близко имение, където щяха да бъдат на лов. Вирнала брадичка, Силвър крачеше самоуверено сред тълпата. Изведнъж Брам разтревожено погледна сестра си.

— Нямаш ли чувството, че някой ни следи, Сил?

Силвър се намръщи. Интуицията й подсказваше, че е точно така, но не искаше да тревожи брат си.

— Сигурна съм, че грешиш — каза Силвър. — Само така ти се струва. — Но дълбоко в себе си тя не беше толкова убедена. Обърна се бързо и огледа улицата. Не видя нищо подозрително. Хората се суетяха, заети със своите дела, и никой на показваше интерес към тях двамата.

Ала Силвър не се освободи от чувството, че са наблюдавани.

За щастие точно в този момент вниманието на Брам бе отвлечено от искрящи кристални шишенца в един магазин, чийто надпис гласеше, че парфюмите и помадите са от всяко кътче на света.

— Хайде да погледнем! — подкани я Брам. Силвър кимна и след малко те се оказаха всред много отбрана клиентела.

Брам обаче се интересуваше единствено от крехките кристални шишенца. Той веднага прояви несравнимото си умение, предадено от баща му и дядо му. Преминавайки от шишенце на шишенце той подушваше леко, сравнявайки съдържанието с написаното на етикета.

В това време две млади жени, които искаха да си изберат парфюм, се обърнаха към Силвър за съвет. Тя увери едната, че комбинацията от сандалово дърво и дъбов мъх не е подходяща за лятото, а на другата каза, че ароматът на мускус и рози не би отивал на дама с нейната деликатност.