Кристина Скай - Открадни сърцето ми

Зората вече просветляваше небето. Силвър лежеше, положила глава в скута на Люс, който седеше, подпрял гръб на стария дъб.

— Мисля, че ще започна с изброяването на лунички те по рамото ти.

— Бъди сериозен, Люс — каза строго Силвър.

— Но аз съм сериозен. Мисля, че задачата ми няма да е лесна в този сумрак.

— Непоносим си! Трябва да ми кажеш. Иначе ще се тревожа повече.

Люс усети как през него преминава познатата топлина. Тялото му се изпъна, копнеещо отново за нейното, дори след дългите часове, прекарани в прегръдките й.

— Добре — каза той. — Няма да те лъжа. Ще бъде опасно. Нужни са ми документи, които да потвърдят подозренията ми.

— Ами рисковете…

— Ти си най-големият ми риск. Първо пистолети, после рапири. Какво става с твоята женственост?

— Говоря сериозно, Люс. Искам да ти помогна. Мога да отида там, където ти не можеш…

— Стой далече от това! — изръмжа той.

Силвър не възрази. Знаеше, че Люс няма да отстъпи.

— Не се страхувай, любов моя. Ще се върна.

Той прокара ръка по дългото й бедро.

— Имам нещо, което ще те накара да мислиш за по-радостни неща.

— Наистина ли, разбойнико? Или само се перчиш?

— Ще си платиш за тази забележка, красавице. — Той се извърна н се отпусна върху нея. Очите му блестяха, докато докосваше с език корема й. — Не е перчене, сладка моя. Само предупреждение. Тръгнал съм да търся съкровище тази нощ и ще го на меря на всяка цена. Няма значение какви препятствия стоят и ред мен — мрачно добави той.

Пръстите й бяха единственото препятствие. Той ги отмести и намери това, което търсеше.

— Очите ти са омайващи. Цветът им се променя с настроението ти. В момент на страст блестят като сребро.

Силвър се изчерви. Внезапно си припомни думите в дневника на баща си. Ето какво е имал предвид.

— Не е необходимо да ми припомняш безсрамното ми поведение.

— Не е безсрамно, а вълнуващо. Страхотно предизвикателство. Всеки мъж би мечтал да накара среброто отново да блесне в очите ти.

И после той направи точно това.

Силвър извика, когато той се потопи в утробата й, запалвайки сладък, буен огън вътре в нея. Пръстите й се впиваха в хладната земя, тялото й се извиваше от желание. Тя се притискаше в него, давайки му всичко, което той желаеше в дивата си страст.

Когато слънцето се издигна над източните хълмове,Люс най-сетне се отдръпна и й помогна да се облече. Дори тогава пръстите му бавно се движеха по роклята, по шала й, по блестящата й коса. Не можеше да й се насити, притискайки я до себе си, сякаш се страхуваше да не я загуби.

Нощта си бе отишла и вече не беше безопасно за един разбойник да бъде навън.

Докато наблюдаваше как той си отива, Силвър взе безразсъдно решение.

— Брам, Брам, събуди се!

Светлината струеше през прозореца на къщата, кога то Силвър разтърси брат си.

Нямаше да промени решението си. Не можеше да позволи на Люс да поеме такъв риск. Трябваше да го спаси. Той говореше за чест, но какво би струвала чест на един мъртвец?

— Събуди се, сънливецо! Имаме работа!

Две зелени очи се ококориха изпод завивките.

— Сил, ти ли си? Дяволите да го вземат, толкова е рано!

— Да не мислиш, че не знам? Хайде ставай! Имаме работа. Не беше ли ти този, който ми каза, че съм много жестока с един разбойник?

— Блакууд ли имаш предвид?

— Че кой друг?

— Не са го заловили, нали?

— Не, още не. Но и това ще стане, ако не му помогнем. Този човек е толкова безразсъден!

— Изобщо не разбирам — каза Брам, докато намери дрехите си. — Как ще му помогнем? Да не бе да придружаваме в нощните походи из пустошта и да му помагаме да обира карети? Ще бъде страхотно!

Силвър се засмя и поклати глава.

— Станал си много кръвожаден, братко. Прекалено много си се навъртал около разбойника и слугата му. Разбира се, че няма да ходим в пустошта. Имаме да вършим нещо далеч по-важно. На Люс му е нужна информация за човека, отговорен за отвличането му преди пет години. Двамата с теб ще намерим тази информация.

Брам се усмихна пресилено.

— Люс знае ли за това?

— Не, разбира се. Това е целта.

Брам не изглеждаше толкова убеден, но послушно последва сестра си навън.

Старата бяла мелница се намираше край реката, която течеше към Кингсдън Крос, точно там, където бе Люс. В този ранен час всичко наоколо бе потънало в тишина. Нямаше никакви признаци на живот.

— Това ли е? — попита Брам. — Не ми прилича на нищо друго освен на стара мелница. Сигурно си сбъркала мястото, Сил.

— Не, това е мястото. Виж там бряста, разцепен на две от светкавица, точно както ми го описа Люс. Той ми каза, че предателят използва това място за срещи. Щял да го залови, но…