Кристина Скай - Открадни сърцето ми

— Какво станало?

Силвър се изчерви. Не беше склонна да каже на Брам, че Люс не е успял, защото вниманието му е било отвлечено от спомени за нея.

— Човекът е бил прекалено хитър. Сигурно има таен вход.

— Какъв е планът ни? — нетърпеливо попита Брам. — Дали да не разбием вратата и да извлечем бандита навън? Или да вземем да подпалим мелницата. Това ще го накара да излезе.

— Какъв разбойник си станал! Няма да правим ни що подобно. Ще наблюдаваме и двата входа. Работата ни е да открием кой е човекът и да видим дали не носи някакви документи. После, след като излезе, просто ще му ги вземем.

Брам бе съгласен с плана.

— Чудесно, Сил! Ще се справим отлично сами.

Утрото отмина, но мелницата оставаше все така тиха и пуста. Малко преди обяд Брам отиде при Силвър, която наблюдаваше задната част на мелницата.

— Сигурна ли си, че това е мястото?

— Сигурна съм — мрачно каза тя. — Онзи човек вероятно се спотайва вътре, но рано или късно ще излезе.

— Добре. Само ми се иска да имахме нещо за хапване.

Силвър тъкмо се канеше да го изпрати при конете, скрити в един гъсталак, да вземе храната, която беше приготвила, когато в основата на мелницата се отвори малка вратичка. Над тесните стълби, водещи към реката, се появи един мъж. Тя бързо дръпна Брам под прикритието на върбовия листак.

— Виждаш ли го?

— Виждам — тихо каза брат й.

Мъжът се отправи надолу по стъпалата с тежък мелничарски чувал в ръце. Стъпалата бяха почти скрити от каменната основа. Така човекът ставаше невидим. Нищо чудно, че Люс го беше изпуснал, помисли си Силвър.

Малко по-късно от отсрещния бряг се отдели лодка. Силвър едва не извика. Човекът в лодката бе водачът на бандата, нападнала Лавендър Клоуз.

Тя наблюдаваше със суров поглед как лодката се приближава до стълбите. Другият мъж хвърли чувала вътре и скочи непохватно в лодката.

— Какво ще правим сега, Сил? — Гласът на Брам бе прегракнал от вълнение.

— Мисля, че трябва да ги проследим.

В същото време Люс Деламиър гледаше кръвнишки пленения Джеймс Тинкър.

— Какво, мътните го взели, имаш предвид, като казваш, че тя не е тук? — прогърмя гласът му.

— Точно каквото чу — сопна се старият прислужник. Мисля, че се е измъкнала малко преди да съмне. И съм изненадан, че има сили да се движи, като се има предвид, колко беше заета с една личност снощи в лавандуловите полета на хълма.

Люс едва не изруга и се изчерви леко. Значи старецът знаеше! Разбира се, човек не можеше да има тайни. Не и в Лавендър Клоуз!

Беше оставил Силвър при изгрев слънце, колкото и да не му се искаше, защото имаше работа с Маккинън. Кой би предположил, че тази безразсъдна жена ще изчезне веднага, след като види гърба му.

Люс бързо прехвърли в ума си местата, където би могла да отиде, и изтръпна при мисълта, че може да се забъркала в поредната каша.

Едно нещо беше сигурно. Щом я намереше, щеше добре да наложи нежното й малко задниче.

В този момент някой се изкашля зад гърба му. Той се обърна. Беше Конър.

— Джеймс Тинкър, запознай се с Конър Маккинън — рязко каза Люс.

— Още един от приятелите ти бандити, а? Та той си прилича на крадец, поне така мисля.

Маккинън се изсмя гръмогласно.

— Някои биха го нарекли крадец без съмнение — сухо отбеляза Люс. — Но тъй като ми е спасявал кожата, и то не веднъж, не мога да бъда толкова несправедлив.

Люс погледна лавандуловите полета й усмивката му се стопи.

— Мисля, че трябва да намеря Силвър.

— Ти ли ще го направиш, или аз? — мрачно попита старият слуга. — Боя се, че не направих много, за да я държа в безопасност.

— Направил си най-доброто, Тинкър. Аз тръгвам. Ти остани и дръж под око нещата тук. Този път обаче имам намерение да накарам тази жена да си седи на мястото, дори ако трябва да се оженя за нея.

Тинкър се облещи.

— Късмет, Ваша светлост. Повече от десет години се опитвах да я държа под контрол и нямах успех. Но вие може да сте по-щастлив.

Конър Маккинън се усмихваше замислено. Женитба? Това не бе в стила на Люс.

Поне не в стила на Люс Деламиър, когото Конър познаваше. Е, какво да се прави, най-после Люс бе по паднал в капан.

Тогава жената трябва да е истинско бижу! Конър откри, че няма търпение да се запознае с нея.

Наближаваше пладне.

Силвър и Брам се движеха на север, следвайки неотклонно лодката, като се стараеха да останат незабелязани.

Брам беше много гладен. Отдавна бяха изяли храната.

— Не може да е много далече — каза Силвър. — Тази река скоро ще се влее в по-широк ръкав на Ууз. Отвъд нея е Кингс Лин. — Мисля, че престъпниците са се отправели тъкмо натам.