Кристина Скай - Открадни сърцето ми

Беше нощ. Тя беше ангел. И той беше мъж.

Люс намери устните й и отпи жадно.

— Дори не съжаляваш за това, което правиш — из рече той през стиснати зъби, заравяйки ръце в косите й.

— О, да, знам.

— С блеснали очи Силвър го целуна под брадичката. Щом погледна в очите й, той разбра точно какво му беше липсвало през всичките тези години. Сърце.

Беше го изгубил някъде в Алжир. А без сърце живот нямаше смисъл, времето летеше безцелно. Той се опияняваше от красотата на Силвър и знаеше, тя бе единственият му шанс да оцелее, защото сърцето й бе искрено. Сърцето беше всичко. То беше начало и край. Без него животът нямаше вкус, ухание, цел.

И той знаеше, че само тази жена може да му помогне да намери отново сърцето си.

Беше грях, но нищо не можеше да направи. Мили Боже, нека само веднъж я почувства под себе си, да опи та горещата й страст…

Той стана и разряза с рапирата си връзките на полите й.

Дантели и муселин се спуснаха надолу като млечен поток.

Дъхът му спря.

— Слънчев лъч, дори не знаеш колко си прекрасна.

Тя облиза устни. После бавно свали дрехите му. Той се наведе и я целуна. Устните й се разтвориха широко и Люс усети страстта в слабините си. Инстинктът й подсказваше какво да прави. Той я притисна, стенейки. Езиците им се срещнаха и той вече не можеше да се владее.

Силвър го притегли към себе си на земята.

Нямаше да му позволи да си мисли, че знае всичко.

Устните й потърсиха неговите и той се изпъна като струна, а болката в слабините му беше нетърпима.

Силвър се повдигна, разтвори бедра, позволявайки на Люс бавно да проникне в нея.

Тя ухаеше на рози и лавандула. Той беше толкова близо до рая, колкото никога досега.

Тогава Силвър го накара да проникне още малко в нея.

— Бавно, любов моя — изстена Люс с изопнато от напрежение лице. Не искам да те нараня, това ти е за първи път.

Очите на Силвър се разшириха.

— Ти си знаел? Но…

— Разбира се, че знаех, Слънчев лъч. Само едно докосване бе достатъчно, за да те разобличи.

Лицето й пламна.

— Защо тогава…

Люс не можеше да говори. Не и когато тя беше толкова топла, омайваща и сладка.

— Тихо, красавице. Не говори повече. Не и с думи. Слушай ме с тялото си. Отговаряй ми по същия начин. Шепни ми страстно, бавно. Остави ме да чуя всичко, кого имат да казват тези сладки извивки.

Гласът му стихна. Всеки мускул пулсираше. Искаше му се да проникне в нея дълбоко и с няколко тласъка да намери собственото си освобождение. Но той не го направи.

Люс бе чакал прекалено дълго, за да избърза сега. Ако можеше, щеше да направи така, че това да продължи вечно.

Трябваше да внимава. Тя се притисна до него, карайки го да влезе по-дълбоко. Сърцето й биеше лудо.

Но той не можеше да влезе по-навътре. Помежду им лежеше крехка бариера.

Люс обхвана бедрата на Силвър и я усмири.

— Чуй ме, Силвър. А съм толкова дълбоко, колкото мога да бъда, без да ти причиня болка. Няма да бъде както си мислиш. Кажи ми сега, Слънчев лъч. Няма да бъде лесно, но ще спра. Кажи го сега, не по-късно. О,Господи, не по-късно…

Тя се разтрепери.

— Направи го сега, Люс!

С един мощен тласък той проникна през мембраната на девствеността й. Тя сякаш се вкамени и Люс я притисна силно, галейки я нежно. Знаеше, че Силвър може да се отдръпне в уплахата си.

Пръстите му се разтвориха. Той затвори очи, борейки се с желанието да я изпълни дълбоко и бързо, дока то удоволствието ги обладае — сладостно и горещо.

Но той чакаше, позволявайки й да почувства топлата му едра мъжественост. Тя отвори очи и преглътна.

— Нима това е всичко? Защо тогава онези проклетници в публичния дом приличаха на добре нахранени котки?

Той не можа да скрие усмивката си.

— Ще видиш, сладка моя.

— Не, няма! — извика тя и се опита да го отблъсне. Боли и няма никакъв смисъл.

Люс се усмихна отново.

— О, ще има, любима. Потърпи, сега ще ти го докажа.

Силвър се нацупи недоверчиво.

Люс почувства как плътта пулсира в нея. Когато усети, че тя се разтваря, той се задвижи бавно. Бедрата му се стегнаха, позволявайки му да навлиза все по-дълбоко, докато нежната кожа се разделяше, за да го обвие.

Този път между тях нямаше нищо, само топлина. Само кожа като влажно кадифе. Само безкрайно, неописуемо удоволствие.

Той си мислеше, че умира.

Но бе възвърнал сърцето си. Усещаше го как бие, знаеше, че е истинско сърце. Тя беше направила това и имаше само един начин да я възнагради.

Той се раздвижи отново, този път доста по-дълбоко.