Кристина Скай - Открадни сърцето ми

— Колко интересно — тихо каза Силвър, — тъй като аз не съм пияна. — Ръката и се спусна по-надолу, освобождавайки и второто копче на блузата. — Ни най-малко…

Очите на Люс се впиха в ръката й, в дантелата, развявана от вятъра, в бледата кожа, която блестеше отдолу.

— Недей, Слънчев лъч.

Разкопчано бе и третото копче. Сърцето на Люс блъскаше в гърдите му.

— Дяволите да те вземат, Силвър, не го прави? Не съм от камък!

— Кълна се, че не си. Вече зная, че си нежен и страстен — каза тя с дрезгав глас.

Топлина нахлу в тялото му. Трябваше да си тръгне. Трябваше да бъде твърд. Трябваше да я забрави — за нейно добро.

Но не можеше да помръдне. Парализиран, той наблюдаваше как пръстите й се спускат към четвъртото копче.

— Възможно ли е да се опитваш да ме прелъстиш,Сузана Сейнт Клеър?

— Отчаяно се надявам да го направя — отвърна тя. Очите й проблясваха на лунната светлина. — Успявам ли, разбойнико?

Твърде сполучливо, отчаяно си помисли Люс, докато мъжествеността му се надигаше и го обливаха нови топли вълни. Прекалено сполучливо.

— Ни най-малко — изстена той, молейки се тя да не усети лъжата в гласа му. — Блакууд е твърде закоравял грешник, че да се хване на такива трикове.

Люс усети как през нея премина трепет и това го на кара да скърца със зъби. Но не можеше да си позволи да бъде мил. Някой ден, когато та се омъжеше за някой знатен мъж, щеше да му бъде благодарна.

Мисълта затова направо го смрази.

Ръцете му се свиха в юмруци.

— А може би не прелъстявам Блакууд — прошепна Силвър. — Може би прелъстявам тебе, спокойния мъж, който крие болката си дълбоко в себе си, мъж чиято чест го кара да се чувства обезчестен. — Гласът й секна. — Тебе искам, Люс. Само тебе. Защо не можеш да го разбереш?

Люс чу зад себе си вятъра, който се носеше над лавандуловите поля и се промъкваше през розовите храсти. Звукът се смеси с тихата въздишка на Силвър.

И той разбра, че е предаден. Жената, вятърът и красивата нощ започнаха заговора си срещу него в момента, в който Силвър седна.

Бялата дантела се разтвори, разкривайки извивките от слонова кост и ред трескавия му поглед.

Чувстваше се безпомощен, съзнавайки, че губи бит ката.

Люс реши, че има само един начин да я спре. Свали ризата си, впил суров поглед в Силвър. Единствената му надежда бе да я уплаши.

— Ще те заболи, Силвър. Доста може би. Винаги боли първия път.

— О, едва ли ми е първи път — каза тя с прегракнал глас. — Имала съм дузина мъже.

Устните му се изкривиха.

— Дузина ли?

— И повече! Не се безпокой, че можеш да ме нараниш.

— Разбирам — каза тихо Люс и плъзна ръка по нежните извивки, открити от дантелата. — И те са те докосвали тук? По този начин?

Тя въздъхна, вече жадна за него.

— Разбира се.

— И… на тебе ти хареса?

— Мисля, че беше доста приятно.

Пръстите му се разтвориха и устните му се притисна ха в нейните.

— Люс!

— И това ли ти беше приятно?

Силвър преглътна.

— Да, да…

Люс започна да си играе с гърдите й, докосвайки ги с език. Тя неспокойно се заизвива под него.

— И всички тези мъже са правили това с тебе, Слънчев лъч, така ли?

— Разбира се — почти изстена Силвър.

— Разбирам — мрачно каза Люс. С едно бавно движение той обхвана полите й и ги вдигна нагоре.

— Какво правиш?

— Каквото прави всеки мъж, когато доставя удоволствие на жена. Би трябвало да знаеш това.

Силвър прехапа устни.

— Е, да, разбира се, че го знам. Просто ти ме изненадваш. Ръцете ти. Много са големи.

— Не само ръцете ми са големи. Слънчев лъч — мрачно каза Люс. — Но ти знаеш всичко за това, тъй като си изпитала мъжката страст.

Нямаше намерение да бъде мил нито секунда. Не можеше да си го позволи, защото щеше да се провали. Плъзна ръце по копринените й бедра, търсейки топлината между тях.

Когато я намери, тя потисна един вик.

Но той не обърна внимание на задъханите й стонове, на трескавите й движения, бавно разделяйки нежната кожа, която приветстваше интимните му ласки.

— Погледни ме — рязко каза той. — Аз съм изменник. Слънчев лъч. Предател съм на страната си, на име то си и на собственото си сърце. Погледни ме и ми кажи как ще се почувстваш, ако обичаш един изменник. Може би това ще те накара да промениш намеренията си.

Силвър не отговори. Мили Боже, тя не можеше да от говори. Не и когато желанието изгаряше тялото й и я заливаше с огромни тъмни вълни.

Изменник ли?

Не го вярваше. Човек с такова чувство за чест не можеше да бъде изменник.