Кристина Скай - Открадни сърцето ми

— Вероятно госпожица Сейнт Клеър е вече ангажирана, бабо. Не трябва да я принуждаваме и да й отнемаме времето, като й се натрапваме.

— О, не е това! Вие сте толкова любезни, но ние трябва да бъдем на едно място в два часа.

Силвър видя, че брат й задълбочено разговаряше с принца, който бе смаян от ботаническите познания на Брам.

— Боя се, че трябва да се оттеглим. Ваша светлост. Имаме среща и не трябва да закъсняваме — каза Силвър. В същото време мраморният часовник на стената започна да бие. — О, не, не може ла е два часът. Трябва да тръгваме! Благодаря ви за поканата, но нека да е някой друг път! — Силвър се поклони и се втурна към Брам, който разпалено обясняваше на принца тънкостите в отглеждането на растенията.

— Хиляди извинения. Ваше величество. Брат ми се е посветил на ботаниката, както сте разбрали. Ако благоволите да ни извините, трябва да тръгваме.

Принцът беше пленен от невинността, която излъчваше тази пленителна млада жена, и се представи като любезен кавалер.

— Пепеляшка в полунощ. Е, дяволски съжалявам да ви видя, че си отивате. Брат ви тъкмо имаше много ценно предложение за подарък на моята… сестра.

Силвър усети, че бузите й пламват.

— Много сте любезен — отвърна тя и задърпа Брам към вратата. Два часът е! — изсъска в ухото му. — Трябва да бързаме!

Брам бе въодушевен от високата оценка, която бе получил.

— Съжалявам, Сил, Дяволски трудно е да избягаш от онзи приятел.

— Не бих се учудила — разтревожено каза Силвър. — Онзи приятел е принцът регент.

— Майчице, да ме вземат мътните! — извика Брам и ококори очи. — Радвам се, че не знаех това, докато разговаряхме. Нямаше да мога да продумам.

Изскочиха на улицата тъкмо когато големият часовник на площада отброи два удара. В същото време насреща им се зададе водачът на уличните хлапета.

— Ето къде сте! — въздъхна с облекчение той. — Има промяна, мадам. Фургонът, който влезе в склада ще излезе всеки момент, натоварен с бурета за бира. Не се учудвайте, ако всеки момент видите вашия човек на улицата.

Силвър прехапа устни. Какво щеше да прави сега тук, в центъра на Лин, с цялата свита на принца регент само на няколко крачки? Тя внимателно измъкна пистолета от ботуша си и го постави в чантичката, за да й бъде под ръка.

— Сигурен ли си, че идва насам? — Хлапакът кимна ентусиазирано.

— Няма съмнение. Пътят е само един, а и мостът води насам.

— Много добре — каза Силвър. — Огледа ли го внимателно? Видя ли сивия му плащ?

— Да, госпожице. Много беше смешен с пълните си джобове.

Силвър кимна замислено. Ако документите, които търсеше Люс, бяха толкова ценни, човекът сигурно ги носеше със себе си.

— Трябват ни нещата от палтото на този човек. Ти и приятелите ти ще ни помогнете ли? Ето още две гвинеи, ако се съгласите.

Тя подаде на момчето двете монети. Очите му блеснаха развълнувано.

— Ще се сблъскаме с този дяволски разбойник за две гвинеи, госпожице. Да, ние сме с вас и ще ви помогнем.

Силвър подаде ръка.

— Чудесно! Той ще излезе иззад ъгъла, както ми се струва. Трябва да му отвлечем вниманието.

— Оставете това на мен и другарите ми.

Силвър се усмихна закачливо.

— Ще стане страхотна работа.

— Няма съмнение — съгласи се момчето. — Принцът и придружителите му не са виждали такова нещо.

И така, дузина малки момчета се скупчиха на главна та улица на Лин тъкмо когато един натоварен фургон се зададе иззад ъгъла и се насочи към центъра на града. Водачът кимна и момчетата се втурнаха към целта си.

Силвър даде знак на Брам.

— Тръгвам! Пожелай ми късмет!

Той я стисна за ръката.

— Защо не аз, Сил? Много е опасно. Ами ако не спре?

Но Силвър вече беше на улицата. Не би допуснала Брам да се заеме с това.

Фургонът набираше скорост. Две от хлапетата вече висяха отзад. Силвър видя, че други две изтичаха и се хванаха отстрани.

Точно както беше по план, брат й извика предупредително. После взе диво да ръкомаха на кочияша.

— Спри конете си, глупако! Не виждаш ли, че има жена!

Но конете продължиха, разпръсквайки прахоляк и камъчета наоколо.

С крайчеца на очите си Силвър видя, че херцогинята и внучката й излизат от парфюмерията. До тях застана принцът, придружен от две млади дами.

Дори да умреше, поне щеше да го направи изискано, тревожно си помисли Силвър. Свидетели на смъртта й щяха да станат принцът и половината лондонско висше общество.

Тя чу, че кочияшът ругае и крещи, но не спираше конете. Човекът от лодката седеше до него. Силвър не можа да види лицето му, защото беше скрито в сянката на ниско нахлупената шапка.